27 май 2009

ШАМАНИЗЪМ


Да си шаман, ще са ти нужни първо
касапски нож и звездно наметало.
Да можеш на света да гледаш гърбом
и да говориш мъдро и фатално.

Коронен номер и да нямаш – стига
една корона и послушна публика.
Кръвта на жертвите докато стине,
пророчествата вечно ще се сбъдват.

Докато има страх от заколение
и стъпкани звезди докато има,
“спасителите” ни ще са спасени.
И все на колене ще е Родината ни.




22 май 2009

НОЙ



Космически ковчег кова. Земята ми е тясна.
Дочух, че имало живот на Марс и на Нептуний.
Продавам два билета. До прозореца е мястото.
С решетки е отвън. (Против метеоритни бури).

Цената е висока. Колкото са низки страстите.
Вземете си изпраните мечти. И топли дрешки.
Жена и мъж да сте. Та и на Господ да е ясно,
че ще Го надживее първородната Му грешка.



19 май 2009

ПИСМО ОТ УМРЯЛ


Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.

И едва се побра некрологът ми
по билбордове над площадите.
(Прогнозираните ми клонинги
подобаващо се прощават).

Целокупното ми отечество
в раздирателни трели се дави.
Обстоятелствата са стечени
до наследствено полудяване.

А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
С трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.



16 май 2009

In the Death Car


Колата на надеждата е катафалка.
Посоките не губи.
Пренася умъртвените мечти оттатък.
И връща се за други.

В колата на надеждата сме полуживи.
Излъгахме съдбата.
И вярваме в пророчествата си лъжливи.
Оттук до самотата.


КАТЕРАЧО


Настъпил си гнездото на орел.
Сега, на слизане,
при Нея ли се връщаш,
катерачо?
И раните, от вълците изблизани,
ли носиш вкъщи?
Недей, не бързай.
Въжето си спасително
стегни около шията
и скачай –
това едва ли е
последната ти крачка,
катерачо.
За Нея не мисли. Заради нея
бе тръгнал да повдигаш планините.
А долу, в избата на мойрите,
е виното от лудо биле и метличини.
Пробойните
по слепия си череп не пълни с татул,
ще ме разплачеш.
И утре Тя ще те обича,
катерачо.


14 май 2009

РАХМАНИНОВ НА КАВАЛ


Не е ли време да поспрем и да послушаме Рахманинов?
Това, което е било, ще мине бързо и ще дойде друго.
Левент овчар насред наведени овце и кучета проплаква.
Не, няма да намери агнето, което вчера е изгубил.

Не го откраднаха прехвалените вълци, то само си тръгна.
Главата му в другопланетно пасбище се бе размътила.
И аз не го достигам, погледа си към пазачите обърнал.
Кое е истината и спасението? И кое е пътят?


11 май 2009

ВЛАК


През вятър и мъгла, и през порои,
едва ли този влак ще се препъне.
Върху траверси и по траектории
пухти с корема си от път продънен.

Отдавна настървено е подминал
последната си гара, но не спира.
Утъпкал начертаното си минало,
друг невъзможен свят не е избирал.

А там го чака мъничка пътека,
обрасла с карамфил и диви ягоди.
Поглежда я с окото си изтекло,
изсвирва остро и уплашен бяга.


10 май 2009

КРАЙБРЕЖНА КРЪЧМА


До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?

До гуша им са чашите, разлети от русалките.
Големи са очите им, душите им са малки.
Дали са вчерашни деца, безумно помъдрели?
Не, само час преди смъртта, на прага ѝ са спрели.

А чуват, някой вън кове палатките им дървени.
Очаква ги проливен път и време е да тръгват.
Пребъркват се за сметката, вратата не захлопват.
И мястото свободно е, и масата е топла.


07 май 2009

ВОДА


Бавно изтича и гали. Топла и тъжна.
Кръв от кръвта ми в твоите мисли.
Любов, върху пясък написана.
Не, не си длъжна
да помниш усмивката на кълвача.
Нито върбите, запалени на брега.
Провлачен писък на ято щъркели.
Дъх на косени цветя и зелено.
Вятър кърпи кожуха на болката.
Остани с мен.


05 май 2009

Илия


Тръгнах по солената нишка на дните
и, вместо да уча как двата и края да снаждам,
теглих чертата на всичко платено-изпито
и взех
килия на кръстопът да изграждам.

Отдолу иде Ирина.
Тъкмо затулях
последния взорец с решетка.
Взех я, преди да изшепне “Вземи ме
да плетем на нощта сладката плетка”.

Събуди ме дрън на венчална верига.
“Няма вече какво да увъртаме!”.
И на изхода-вход се заклати с намигане
дамоклев надпис:
“Смъртен”.


03 май 2009

БУРЯ




Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат - до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.



01 май 2009

1002



Тази нощ е хиляда и втората.
Още съм жива,
но нямам какво да разказвам.
Още съм твоя робиня, мой принце.
И още не те заобичах.
Ти отдавна си спрял да задаваш въпроси.
А аз станах прозрачна и глупава.
И кога ще заспиш,
за да мога на пръсти да тръгна,
тяло мое?
Аз съм душата ти бременна
не от теб.