03 май 2009

БУРЯ




Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат - до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.



3 коментара:

  1. Чудесно ..Наистина ..Поздравявам те за силният изказ !
    !!!:)

    ОтговорИзтриване
  2. точно,кратко,ясно...силно...до образи...аплодисменти

    ОтговорИзтриване