В такива дни наболата коприва
забравя за парливите си мъхчета.
А през нощта вселените се сливат,
разчупили безкрайността на къшеи.
В такива подарени промеждутъци,
дори небето проси покаяние.
В такива мигове сърцата слушат
мълчание сред макови поляни.
И тук, сега, светът ни няма минало,
без мисъл за раними предвидимости.
И стига ми, че някъде те има, –
където някога ще те достигна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар