14 юни 2019

Оптимистичен етюд


В такива дни наболата коприва
забравя за парливите си мъхчета.

А през нощта вселените се сливат,
разчупили безкрайността на къшеи.

В такива подарени промеждутъци,
дори небето проси покаяние.

В такива мигове сърцата слушат
мълчание сред макови поляни.

И тук, сега, светът ни няма минало,
без мисъл за раними предвидимости.

И стига ми, че някъде те има, –
където някога ще те достигна.



Няма коментари:

Публикуване на коментар