11 януари 2011

Песен на лебед

Картинка: Collection of Fran Boston

Пътят към теб криволичи
под късни върби следобед.
Сухаво време изтича
през спуканите ми стомни.

Ясното слънце наивно
лъчите си в люлка сплита.
Сенчеста сприхава зима
да вдигне, без да я пита.

Никак не стигат писмата,
по гълъб, дето ги пращам.
Тази любов беше кратка –
колкото пролет, но наша.

Не искам да имам други –
нека е песен на лебед.
Там съм, в сезоните влюбен,
в които обичам тебе.


38 коментара:

  1. :)))Поздрави:)))
    "Там съм, в сезоните влюбен,
    в които обичам тебе."

    ОтговорИзтриване
  2. Много е хубаво, Пап...
    този ритъм е за песничка :)

    ОтговорИзтриване
  3. Милена, благодаря, поздрави и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Коментар от Дон Филиб:

    Мечтата

    Ето я мечтата! Идва в полумрака.
    Под плътната завеса на клепачите.
    Лицето и е затъмнено в косопада,
    но голите и рамене са като факел!

    Едната и ръка изящно се поклаща,
    а другата ми маха. Шията пулсира.
    Гърдите и коремът и са неспокойни.
    Бедрата ме пробождат с яснотата си.

    Пристъпва и се приближава тя
    към моето очакващо безсрамие.

    Усетила моментната ми слабост
    тя ме хвърля на леглото с лекотата
    на вятъра, подемащ празните гнезда,
    които искат да догонят ятото.

    Дочувам как горещите и устни
    подпалват тишината със безумие.
    Аз целият съм суха цепеница,
    жадуваща пожар от древни думи...

    И като преплетени две струйки дим
    взаимно се припомняме. И плъзваме
    един във друг, във обща безтегловност,
    във свойте най-прикрити измерения,

    където до смъртта си ще сме девствени...

    ОтговорИзтриване
  5. Такива са мечтите, Дон Филиб!
    Ама, ако не бяха такива, нямаше да са мечти, нали? :)

    ОтговорИзтриване
  6. Я... не си ти! Мнооооооооого хубаво!

    (От фенгрупата и мен: Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо...) :))

    ОтговорИзтриване
  7. Ееее, ми кой да е?... :)))))

    Ама ти почти не се появяваш...

    ОтговорИзтриване
  8. Тъгата е удома си в дома на поета. Поетът обикновено е сам с тъгата си, като далечен, безвъзвратно отминал и изоставен от хората, или все още неживян, ден, мечта. Мечтата и тъгата са сестри. Те са по-родени от копнежа – онова непостижимо за нас, което е постоянно пред взора ни.

    Поздравления! За поетите.

    ОтговорИзтриване
  9. С три думи

    Ужасно нещо е любовта,
    дори да не е нещо.
    Ужасна любов е нещото,
    когато е ужасна.

    Нещо е ужасната любов,
    когато е ужасна.
    Любовта е ужас,
    когато ужасът е любов.

    Когато любовта е нещо...
    е нещо,
    нещо,
    ещо,
    що,
    о....


    Дон Филиб си пасе любовите
    на ужасните тепета обрасли
    с нищо...

    ОтговорИзтриване
  10. P.S:
    Нещо е ужасът от любовта...
    Любовта е ужасът от нещото...
    Ужасът е нещо от любовта...

    ОтговорИзтриване
  11. Е, айде от мен да мине:
    Любовта е нещо от ужаса!...:)))

    ОтговорИзтриване
  12. Езвенявам се за праописнити грешки. Ний тука толкоз разбирами от граматики, синтаксиси и други тъкъви!
    Д.Ф.

    P.S.
    Нещо е любов към ужаса!

    А, бе, я дай да открием една рубрика по темата, пък да видим кой кого ? :))))))))))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  13. Или да я закрием? :)))
    Какво да му възпяваме на тоя ужасТ? :)))))

    ОтговорИзтриване
  14. Душата ми се моли!
    Да я закрием!
    Аз ще се се чувствам дете и преди смъртта.
    Д.Ф.

    ОтговорИзтриване
  15. Пиано

    ( вдъхновено от стихотворението "Майстор" )

    Кръчмарят изпочупи клавишите ми верни.
    И нямам чернобяла обич за докосване.
    Сега съм собственик на гарите с милиционерите
    и джеферите със гумени галошки...

    Сравнявам се със тях и все си мерим мъките,
    чий часовник има по-високо кръвно...
    Не си платих навреме сметките по кръчмите
    и чакам келнера със моливчето дървено.

    От старите камбани ми се счува все оная,
    звънтяща глухонямо в юлския лаизъм.
    И този звън ще оцвети забравата
    към чернобялото в моята душичка...

    ОтговорИзтриване
  16. ... Както се казва в последния филм на братя Коен True Grit, "Няма нищо безплатно. Освен Божията милост"...

    ОтговорИзтриване
  17. Имам, един въпрос по стихотворението "Пиано": това "джефери" шалварите на помакините ли са? Другото мисля, че ми е ясно. И много ме умилява думата "душичка", как хубаво, намясто, грижливо е положена - сякаш стъклена тухличка в стандартна стена.

    Пак поздравления за поетите.

    Очарован съм от възможността за колективно творчество, която дава "мрежата".

    Също съм очарован от щедростта на творци, готови на "бутиково" изкуство. Даже си мисля, че всяко изкуство възниква като бутиково, а после се пуска за конфекционна употреба.

    "Пияният майстор" е и стил в бойното изкуство на Шаолин.

    Дончо, ше пиете ли по едно с началника. Черпнята от мен.

    Подпис: Оня, дето се прави на бездомник, че му е по-лесно.

    ОтговорИзтриване
  18. Егрегор на коментаторите

    Пиршество на коментари!...
    А някаква си лебедова песен
    се разрева на сцената отгоре
    в аплауза на анонимно неведение...

    Майстори, с душички на бездомници
    рисуват по оградите графити
    с Герника и бик, предупреждаващ
    за вредата от смъртта и от поетите!

    Поетите си пишат лебедови песни...
    Затова умеят и да плуват в чаши...
    А зад очите им бутици есенни
    повръщат злато по щастливите им маски...

    ОтговорИзтриване
  19. Странен, (неразбираем за мене) патос. Ако някой е „душичка”, то в моите разбирания той заслужава снизхождение. В по-тежките случаи - грижа. В още по-тежките - съжаление. В най-тежките – безразличие. Но такива упорити „поетически” посвещения/издевателства!?!? Или „душичката” не е душичка, или... Но вие сте поетите, вие знаете.
    Това, което е сигурно за мен е, че моите коментари са нежелани, въпреки добрите ми чувства към поезията и поетите. Имам хипотеза.

    Здраве желая, г-н началник.
    Дон Филиб...

    Аз ще хващам пак по релсите нататък.

    Господи, прости ни! Ние (хората) не знаем какво вършим.

    ОтговорИзтриване
  20. Г-н Анонимен, как ти хрумна, че твоите коментари са нежелани?

    ОтговорИзтриване
  21. На мойта котка...
    Или на някой анонимен...
    Или на някой приятел...

    ???

    Коте, котенце, улична писанке,
    с празната бутилка от млеко
    душата си ще храниш или санким
    си правиш помен на изтеклото око?

    Изсъхнала е малката чинийка
    зад ъгъла на ей-оная къща.
    Там вардят вълци със зъби-мотики,
    а добрите хора майче са се свършили!

    Кой днес милее животинката в кьошето,
    дори да няма нищо вълчо в нрава и.
    Я - колко сиви човечета вият нощем в шепи!
    И колко светлинки в душите ослепяват!

    Ела, нещастнице, проскубана къделке!
    Аз най-човешки с тебе ще постъпя.
    Ей - камък тука... Ето и въженце...
    И- хайде към реката да се къпем...

    ОтговорИзтриване
  22. Честит нов фейс на блога ти Пламене:)))хубав е така и за много години:) бъди здрав и щастлив:)

    ОтговорИзтриване
  23. Благодаря за пожеланията, Силве!
    И аз ти желая всичко най-добро!

    ОтговорИзтриване
  24. Куминтар ут идин никъкъф пует:
    "А...?!"
    Don't You... :)))

    ОтговорИзтриване
  25. Това Don't You като Дончу ли се произнася? :)))

    ОтговорИзтриване
  26. Поете, тъжни са ти стиховете, та измислих едно:

    Да разсмееш Бочев
    е като да подкараш наобратното поточе,
    да разпопиш най-вярващото отче
    и да накараш партиен касиер да ти даде отчет.

    :)

    ОтговорИзтриване
  27. МОЛИТВЕНАТА ТИШИНА В ЖАРАВАТА,
    ПРИТИХНАЛ ОГЪН В ПЛЪТЕН МРАК,
    НЕ МЕ ОСТАВЯЙ В СЯНКАТА НА ЗДРАЧА,
    ОЧАКВАМ ТЕ ДА СЕ СЪБУДИШ ПАК.

    ОтговорИзтриване
  28. Приятелю, толкова съм се смахнал вече, че не помня пращал ли съм ти това стихотворение.
    Ако съм ти го пращал, извинявай за досадното повторение!

    СТО СИНИ ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА

    Бързо спускане... После - изкачване...
    Въздухът жадно се впива във дроба ти.
    Вкостенели дървета...Остри камъни.Глетчери...
    Хотелски секюрити, загърнати в строгост...

    Витрини с часовници, отмерващи джоба ти...
    Цени... Банки... Гулдени... Франкове...
    Шейни и коне, изпотени по конски...
    Кратък мирис на спомен от някога...

    Свят голям! Планина! Малък човек!
    Ходиш близо до Бога, - на крачка си!...
    Но не летиш! Стискаш за шията онзи,
    чийто лик синее в стотачката!...

    Купчина приятели скърцат край теб.
    И рекички от думи шумят за забравяне.
    А ти си затънал в паметта си отслабена:
    "Снежни човеци за какво ли се правеха".

    И горест позната се вкисва в стомаха ти.
    Ръцете със синия позив са сраснати.
    От схващане, даже с цветно канапче
    не можеш да вържеш в пейзажа прекрасното...

    Ти мо'ш ли гу върза?
    Don't You :)

    ОтговорИзтриване
  29. МЕЖДУ ДРУГОТО,ДНЕС СТАНА ЯСНО,ЧЕ ПЕСЕНТА "НЕСТИНАРИ", ПО ЕДНОИМЕННОТО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ПЛАМЕН БОЧЕВ, Е ВЛЯЗЛА ВЪВ ФИНАЛНАТА СЕЛЕКЦИЯ НА БНТ ЗА ЕВРОВИЗИЯТА!
    МОЛЯ ПОДКРЕПЕТЕ ПЕСЕНТА С SMS-си на 23-ти февруари по времето на концерта в НДК!

    ОтговорИзтриване
  30. Благодря! Поздрави на Варна и на морето! :)

    ОтговорИзтриване
  31. ами, изпях си лебедовата песен :)

    ОтговорИзтриване