Картинка: Collection of Fran BostonПътят към теб криволичи
под късни върби следобед.
Сухаво време изтича
през спуканите ми стомни.
Ясното слънце наивно
лъчите си в люлка сплита.
Сенчеста сприхава зима
да вдигне, без да я пита.
Никак не стигат писмата,
по гълъб, дето ги пращам.
Тази любов беше кратка –
колкото пролет, но наша.
Не искам да имам други –
нека е песен на лебед.
Там съм, в сезоните влюбен,
в които обичам тебе.
:)))Поздрави:)))
ОтговорИзтриване"Там съм, в сезоните влюбен,
в които обичам тебе."
Много е хубаво, Пап...
ОтговорИзтриванетози ритъм е за песничка :)
Милена, благодаря, поздрави и от мен! :)
ОтговорИзтриванеМеги, радвам се, че ти е харесало!
ОтговорИзтриванеКоментар от Дон Филиб:
ОтговорИзтриванеМечтата
Ето я мечтата! Идва в полумрака.
Под плътната завеса на клепачите.
Лицето и е затъмнено в косопада,
но голите и рамене са като факел!
Едната и ръка изящно се поклаща,
а другата ми маха. Шията пулсира.
Гърдите и коремът и са неспокойни.
Бедрата ме пробождат с яснотата си.
Пристъпва и се приближава тя
към моето очакващо безсрамие.
Усетила моментната ми слабост
тя ме хвърля на леглото с лекотата
на вятъра, подемащ празните гнезда,
които искат да догонят ятото.
Дочувам как горещите и устни
подпалват тишината със безумие.
Аз целият съм суха цепеница,
жадуваща пожар от древни думи...
И като преплетени две струйки дим
взаимно се припомняме. И плъзваме
един във друг, във обща безтегловност,
във свойте най-прикрити измерения,
където до смъртта си ще сме девствени...
Такива са мечтите, Дон Филиб!
ОтговорИзтриванеАма, ако не бяха такива, нямаше да са мечти, нали? :)
Я... не си ти! Мнооооооооого хубаво!
ОтговорИзтриване(От фенгрупата и мен: Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо...) :))
Ееее, ми кой да е?... :)))))
ОтговорИзтриванеАма ти почти не се появяваш...
Тъгата е удома си в дома на поета. Поетът обикновено е сам с тъгата си, като далечен, безвъзвратно отминал и изоставен от хората, или все още неживян, ден, мечта. Мечтата и тъгата са сестри. Те са по-родени от копнежа – онова непостижимо за нас, което е постоянно пред взора ни.
ОтговорИзтриванеПоздравления! За поетите.
С три думи
ОтговорИзтриванеУжасно нещо е любовта,
дори да не е нещо.
Ужасна любов е нещото,
когато е ужасна.
Нещо е ужасната любов,
когато е ужасна.
Любовта е ужас,
когато ужасът е любов.
Когато любовта е нещо...
е нещо,
нещо,
ещо,
що,
о....
Дон Филиб си пасе любовите
на ужасните тепета обрасли
с нищо...
P.S:
ОтговорИзтриванеНещо е ужасът от любовта...
Любовта е ужасът от нещото...
Ужасът е нещо от любовта...
Е, айде от мен да мине:
ОтговорИзтриванеЛюбовта е нещо от ужаса!...:)))
Езвенявам се за праописнити грешки. Ний тука толкоз разбирами от граматики, синтаксиси и други тъкъви!
ОтговорИзтриванеД.Ф.
P.S.
Нещо е любов към ужаса!
А, бе, я дай да открием една рубрика по темата, пък да видим кой кого ? :))))))))))))))))))))
Или да я закрием? :)))
ОтговорИзтриванеКакво да му възпяваме на тоя ужасТ? :)))))
Душата ми се моли!
ОтговорИзтриванеДа я закрием!
Аз ще се се чувствам дете и преди смъртта.
Д.Ф.
Пиано
ОтговорИзтриване( вдъхновено от стихотворението "Майстор" )
Кръчмарят изпочупи клавишите ми верни.
И нямам чернобяла обич за докосване.
Сега съм собственик на гарите с милиционерите
и джеферите със гумени галошки...
Сравнявам се със тях и все си мерим мъките,
чий часовник има по-високо кръвно...
Не си платих навреме сметките по кръчмите
и чакам келнера със моливчето дървено.
От старите камбани ми се счува все оная,
звънтяща глухонямо в юлския лаизъм.
И този звън ще оцвети забравата
към чернобялото в моята душичка...
... Както се казва в последния филм на братя Коен True Grit, "Няма нищо безплатно. Освен Божията милост"...
ОтговорИзтриванеИмам, един въпрос по стихотворението "Пиано": това "джефери" шалварите на помакините ли са? Другото мисля, че ми е ясно. И много ме умилява думата "душичка", как хубаво, намясто, грижливо е положена - сякаш стъклена тухличка в стандартна стена.
ОтговорИзтриванеПак поздравления за поетите.
Очарован съм от възможността за колективно творчество, която дава "мрежата".
Също съм очарован от щедростта на творци, готови на "бутиково" изкуство. Даже си мисля, че всяко изкуство възниква като бутиково, а после се пуска за конфекционна употреба.
"Пияният майстор" е и стил в бойното изкуство на Шаолин.
Дончо, ше пиете ли по едно с началника. Черпнята от мен.
Подпис: Оня, дето се прави на бездомник, че му е по-лесно.
Егрегор на коментаторите
ОтговорИзтриванеПиршество на коментари!...
А някаква си лебедова песен
се разрева на сцената отгоре
в аплауза на анонимно неведение...
Майстори, с душички на бездомници
рисуват по оградите графити
с Герника и бик, предупреждаващ
за вредата от смъртта и от поетите!
Поетите си пишат лебедови песни...
Затова умеят и да плуват в чаши...
А зад очите им бутици есенни
повръщат злато по щастливите им маски...
Странен, (неразбираем за мене) патос. Ако някой е „душичка”, то в моите разбирания той заслужава снизхождение. В по-тежките случаи - грижа. В още по-тежките - съжаление. В най-тежките – безразличие. Но такива упорити „поетически” посвещения/издевателства!?!? Или „душичката” не е душичка, или... Но вие сте поетите, вие знаете.
ОтговорИзтриванеТова, което е сигурно за мен е, че моите коментари са нежелани, въпреки добрите ми чувства към поезията и поетите. Имам хипотеза.
Здраве желая, г-н началник.
Дон Филиб...
Аз ще хващам пак по релсите нататък.
Господи, прости ни! Ние (хората) не знаем какво вършим.
Г-н Анонимен, как ти хрумна, че твоите коментари са нежелани?
ОтговорИзтриванеНа мойта котка...
ОтговорИзтриванеИли на някой анонимен...
Или на някой приятел...
???
Коте, котенце, улична писанке,
с празната бутилка от млеко
душата си ще храниш или санким
си правиш помен на изтеклото око?
Изсъхнала е малката чинийка
зад ъгъла на ей-оная къща.
Там вардят вълци със зъби-мотики,
а добрите хора майче са се свършили!
Кой днес милее животинката в кьошето,
дори да няма нищо вълчо в нрава и.
Я - колко сиви човечета вият нощем в шепи!
И колко светлинки в душите ослепяват!
Ела, нещастнице, проскубана къделке!
Аз най-човешки с тебе ще постъпя.
Ей - камък тука... Ето и въженце...
И- хайде към реката да се къпем...
Честит нов фейс на блога ти Пламене:)))хубав е така и за много години:) бъди здрав и щастлив:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за пожеланията, Силве!
ОтговорИзтриванеИ аз ти желая всичко най-добро!
Куминтар ут идин никъкъф пует:
ОтговорИзтриване"А...?!"
Don't You... :)))
Това Don't You като Дончу ли се произнася? :)))
ОтговорИзтриванеСтрахотно стихотворение! :)
ОтговорИзтриванеблагодаря :)
ОтговорИзтриванеПоете, тъжни са ти стиховете, та измислих едно:
ОтговорИзтриванеДа разсмееш Бочев
е като да подкараш наобратното поточе,
да разпопиш най-вярващото отче
и да накараш партиен касиер да ти даде отчет.
:)
МОЛИТВЕНАТА ТИШИНА В ЖАРАВАТА,
ОтговорИзтриванеПРИТИХНАЛ ОГЪН В ПЛЪТЕН МРАК,
НЕ МЕ ОСТАВЯЙ В СЯНКАТА НА ЗДРАЧА,
ОЧАКВАМ ТЕ ДА СЕ СЪБУДИШ ПАК.
Приятелю, толкова съм се смахнал вече, че не помня пращал ли съм ти това стихотворение.
ОтговорИзтриванеАко съм ти го пращал, извинявай за досадното повторение!
СТО СИНИ ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА
Бързо спускане... После - изкачване...
Въздухът жадно се впива във дроба ти.
Вкостенели дървета...Остри камъни.Глетчери...
Хотелски секюрити, загърнати в строгост...
Витрини с часовници, отмерващи джоба ти...
Цени... Банки... Гулдени... Франкове...
Шейни и коне, изпотени по конски...
Кратък мирис на спомен от някога...
Свят голям! Планина! Малък човек!
Ходиш близо до Бога, - на крачка си!...
Но не летиш! Стискаш за шията онзи,
чийто лик синее в стотачката!...
Купчина приятели скърцат край теб.
И рекички от думи шумят за забравяне.
А ти си затънал в паметта си отслабена:
"Снежни човеци за какво ли се правеха".
И горест позната се вкисва в стомаха ти.
Ръцете със синия позив са сраснати.
От схващане, даже с цветно канапче
не можеш да вържеш в пейзажа прекрасното...
Ти мо'ш ли гу върза?
Don't You :)
МЕЖДУ ДРУГОТО,ДНЕС СТАНА ЯСНО,ЧЕ ПЕСЕНТА "НЕСТИНАРИ", ПО ЕДНОИМЕННОТО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ПЛАМЕН БОЧЕВ, Е ВЛЯЗЛА ВЪВ ФИНАЛНАТА СЕЛЕКЦИЯ НА БНТ ЗА ЕВРОВИЗИЯТА!
ОтговорИзтриванеМОЛЯ ПОДКРЕПЕТЕ ПЕСЕНТА С SMS-си на 23-ти февруари по времето на концерта в НДК!
Прекрасно е!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
ОтговорИзтриванеСтрахотно е!
ОтговорИзтриванеБлагодря! Поздрави на Варна и на морето! :)
ОтговорИзтриванеПлам, защо не пишеш..
ОтговорИзтриванеами, изпях си лебедовата песен :)
ОтговорИзтриване