25 август 2009

Майстор


Не те доживях, Маргарита, не те доживях.
Сам продадох душата си. (Майстор бях сред търговци).
Един Мефистофел стига за всички. Не те доживях.
Всесилният Бог се усмихва тук благо и кротце.

Пием със Него небесна ракия и слушаме чалга.
Така изведнъж се отварят по-бързо сърцата ни.
Те, сърцата, са вече метафора, малко печална.
Та ме пита Отецът ни, как са ми долу децата.

Добре са, мерси, отговарям, а Твоите как са?
Той доловимо помръква и пак запалва цигара.
Но ангелски келнер сръчно почиства нашата маса.
И казва, вземи си такси за Отвъдната гара.

Влакът за ада тръгва след час, има време, отвръщам.
А аз бях ти дал цял живот, пак се смее Всевишният.
Не те доживях, Маргарита, а в рая е твоята къща.
В оня нашия, стария двор с белоцветните вишни.


15 коментара:

  1. В подем си, Майсторе! И коктейлът ти е вкусен!
    Аз доволен:))

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Амелия!
    Впечатлен съм от твоите стихове!

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. В ненаситно усещане ..за обич!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Любим роман.:)
    Знаеш ли, Майсторе... Страшното е не толкова да не доживееш Маргарита, а да не разбереш, че си я доживял. В първия случай има надежда за втора среща- някога, някъде, в някое измерение. Във втория- не.:)
    Майсторско иначе...но то не е странно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Опитах да разбера какво ми казваш.
      Доколкото разбрах, съгласен съм...

      Изтриване
  5. Браво много0 добре казано случайно попаднах на вашите творения но определено вече съм ви голям фен

    ОтговорИзтриване