Майстор

Не те доживях, Маргарита, не те доживях.
Сам продадох душата си. (Майстор бях сред търговци).
Един Мефистофел стига за всички. Не те доживях.
Всесилният Бог се усмихва тук благо и кротце.

Пием със Него небесна ракия и слушаме чалга.
Така изведнъж се отварят по-бързо сърцата ни.
Те, сърцата, са вече метафора, малко печална.
Та ме пита Отецът ни, как са ми долу децата.

Добре са, мерси, отговарям, а Твоите как са?
Той доловимо помръква и пак запалва цигара.
Но ангелски келнер сръчно почиства нашата маса.
И казва, вземи си такси за Отвъдната гара.

Влакът за ада тръгва след час, има време, отвръщам.
А аз бях ти дал цял живот, пак се смее Всевишният.
Не те доживях, Маргарита, а в рая е твоята къща.
В оня нашия, стария двор с белоцветните вишни.

Добави в Svejo