На шестото небе съм днес.
И само крачка не достига.
Красива лебедова песен.
Или акорд от жълто минало.
С очите си отвяваш плява.
И търсиш непосяти кълнове.
Това, което е останало,
се крие в нощите ни дългите.
До изгрева остава час.
До седмото небе – секунда.
Сълза, изплакана на глас,
те моли да останеш будна.
А ти си толкова сама
в прегръдката ни романтична,
че цялата след нас земя
в приспивна есен се облича.
Публикации
17 коментара:
Чудесно е...чудесно:)))Поздрави!!!
milone
Поздрави и от мен! :)
Мегаполисът би казал, че трети и четвърти стих са конкретика, но не са, някак :)), поезия...
Жив и здрав!
Москва
Надявам се, не ме подозираш, че не зная разликата между строфа и стих:)
Или се обиди?
Москва
Че от какво да се обидя? :)))
Интересно, как му се вика на такъв отговор - открехване или захлопване?!
Москва
Е, не е "захлопване" :)
Прекрасно,
благодаря и поздрави!
Благодаря, приятелю!
Поздрави и от мен!
И в есенния аромат
на топла близост
и надежда
една усмивчица
/към теб.../
телце привежда.
И някакси е тихо днес.
Сънлива е тъгата.
За есенния
топъл валс
подръж ръката ми...
:)
Няма как да знам кой е написал това.
Но този, който го е написал, е много добър поет.
Опит за хайку :)))
Като измама с лебедова шия
отплува девственото лято.
Обезчестена музика остана.
Поздрави на автора на хайкуто :)
Хайде,сложи тук Иванушката, че да ти кажа Здравей!Затъжих се:)
Москва
Здравей, Москва :)
Иванушка Глупакът мисля, че е трудно разбираем текст.
Дори за мен, дето уж разбирам всичко... :)))
Шегувам се, разбира се, нищо не разбирам :)
Чудесен стих!!! Поздрав!
Благодаря ти, izibell!
Публикуване на коментар