22 септември 2009

100 грама драма


Преди подарявах по два килограма.
Не исках да режат от нея парчета.
Тогава не просехме милост пред храма.
Момичето беше ти, аз пък – момчето.

Сега я купувам, увита във вестник.
От мръсен пазар, от прогнил телевизор.
Така се продават душите по-лесно.
Така се купува за оня свят виза.

И тези сто грама ни стигат задълго.
Сега сме тих старец и тиха старица.
Преглъщаме залък след залъка мълком
от драмата суха – умник и умница.


6 коментара:

  1. Силно!!!Поздрав!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Разтърси ме... Силен стих! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  3. Нещата от живота... Но важното е, че все още имаме желание да дарим нещо от себе си на другия.
    Поздрави! Харесах - П.П.

    ОтговорИзтриване