29 юли 2010

Когато за тебе се моля


Когато от устните пие нектар
пчела, пожълтяла от скитане,
когато зелени очи на лоза
ме късат от сухите корени,
когато кръвта ми прелива сама
и пълни напролет реките,
тогава си спомням, че тук си била,
тогава за тебе се моля.

Когато дърветата свиват корони
и есен приижда в душите,
когато изпръхват в тревата нозете,
но още е рано за полет,
когато щурците със зимното вино
препълват хамбарите житни,
тогава се скривам в косите ти летни
и тихо за тебе се моля.

Тогава стрелките на спрялото време
те пускат за няколко мига,
тогава дочувам смеха ти отгоре
и мълком се вглеждам през клоните,
тогава антрактът в играта на смърт
за девет живота ми стига,
тогава намирам към себе си път,
когато за тебе се моля.


27 коментара:

  1. Докоснат!!!И за кой ли пореден път мисля си и питам те,приятелю Пламен ...какво ще отговориш ,когато те попита ..."Какво направи с таланtите ,които ти дадох ?!!!" Аплодисменти !!!

    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно е! Чест и почитания! Благодаря за удоволствието от четенето на Вашата поезия!
    Мика

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей,Пламене!Това стихотворение ... финала все едно е написан от мен,защото и аз чувствам същото,поздравявам те :)

    ОтговорИзтриване
  4. Браво!!!
    Други думи нямам!
    Бъди здрав!

    ОтговорИзтриване
  5. чета на терасата и пия
    прочетох това
    отлях-отпих-отлях-отпих - течно нещо е животът

    ОтговорИзтриване
  6. Всяка буква капе като капка кръв...

    ОтговорИзтриване
  7. Чета...и препрочитам...и препрепрочитам...
    Прекрасно е!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря на всички за прочита и за отзивите!

    ОтговорИзтриване
  9. През цялото време чувах музика... Много ми хареса пчелата-скитница!

    ОтговорИзтриване
  10. Музиката е изкуството на изкуствата... :)

    ОтговорИзтриване
  11. ДО УТРЕ

    Рисувам зелено небе и оранжеви облаци.
    Рисувам червени дървета и синя трева.
    Рисувам пътека и ПРАЩАМ по нея поклонници.
    Рисувам към теб най-широкия тих булевард.

    Рисувам луна, за да вия под нея провлачено.
    Рисувам звезди и ги свалям в краката ти с гръм.
    Рисувам ръцете ти, стигат до мене и плача.
    Рисувам съня ти и после рисувам на сън.

    Рисувам върха, за да мога до утре да слизам.
    Рисувам крилата, с които се връщам пак там.
    Рисувам очите ти, гледам през тях и съм близо.
    Рисувам смеха ти и още какво да ти дам.

    Такава картина рисувам, когато се срутва
    светът ми без теб, а за другия още е рано.
    Дъха ти рисувам, да мога да дишам до утре.
    Такава картина рисувам, когато съм сам.

    ОтговорИзтриване
  12. Много хубаво. Създаде ми странно усещане за носталгия по хора, които обичах. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  13. Аз съм ти благодарен за прочита, Нина!

    ОтговорИзтриване
  14. това си го преписвам
    защо не е мое! ;)
    ео

    ОтговорИзтриване
  15. Докоснахте ме!!!
    Благодаря!
    Миглена Костадинова Петкова

    ОтговорИзтриване
  16. Не бях чела това стихо. Че авторът е безспорен талант- знам. Сега разбрах, че е преживял... тежки неща.

    ОтговорИзтриване