10 май 2009

КРАЙБРЕЖНА КРЪЧМА


До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?

До гуша им са чашите, разлети от русалките.
Големи са очите им, душите им са малки.
Дали са вчерашни деца, безумно помъдрели?
Не, само час преди смъртта, на прага ѝ са спрели.

А чуват, някой вън кове палатките им дървени.
Очаква ги проливен път и време е да тръгват.
Пребъркват се за сметката, вратата не захлопват.
И мястото свободно е, и масата е топла.


4 коментара:

  1. Аааа, страхотно! Браво. Брей, останаха ми очите в тази топла маса накрая....

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, то не е много за сядане там, ама ако решиш, заповядай... :))

    ОтговорИзтриване
  3. В какви ли не образи съм седяла, и с какви ли не усещания до себе си съм се събуждала. Хич няма да ме уплашиш. Обратно - верятно ще ми е уютно там, накрая на рая и на ръба на масата, преди някой проливен път. Закратко.

    п.с. Гледаш ли какво са малките случайности, Поете. Търсих друго из Мрежата, попаднах тук и страницата вече е във "фаворити"

    ОтговорИзтриване
  4. "Случайностите" рядко са случайности. Или никога.

    ОтговорИзтриване