07 май 2009

ВОДА


Бавно изтича и гали. Топла и тъжна.
Кръв от кръвта ми в твоите мисли.
Любов, върху пясък написана.
Не, не си длъжна
да помниш усмивката на кълвача.
Нито върбите, запалени на брега.
Провлачен писък на ято щъркели.
Дъх на косени цветя и зелено.
Вятър кърпи кожуха на болката.
Остани с мен.


5 коментара:

  1. Много тъжно ..и изстрадано ...!

    ОтговорИзтриване
  2. Нежна изповед.... Романтично обагрена със спомени, които споделени, запазват своята яркост и багри.
    Аплодисменти !
    PS - зная, че т.н "лирически герой" не винаги е автора:)

    ОтговорИзтриване
  3. Красив и тъжен...
    стих...

    ОтговорИзтриване
  4. Опитваме се да се борим с болката, като си внушаваме, че е красива... Затова твоите стихове са красиви...

    ОтговорИзтриване