16 април 2009

НЕ ВИНАГИ



Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Не винаги смехът ти ме е топлил.
И никога не ти откъснах цвете.
И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…
Понякога дори съм се изгубвал.
Животът между пръстите изтече,
докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който
да мога опростен да се завръщам,
изгубих твоята душа и моята.
И нито ти, и нито аз сме същите.

Останаха ни празничните битки.
И делничните ни – след тях – победи.
И как си днес – не смея да попитам.
И ти не питай колко по съм беден…

Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Но нека този път да е последен.
Ще сложа грим, усмивка на лицето,
за да повярваш, че съм влюбен в тебе.

И може би така ще ме запомниш –
не винаги нозете ти прегърнал -
върху хартиен сал войник оловен,
избягал, за да може да се върне.



Благодаря на Цветанка Арабаджиева за клипчето!

8 коментара:

  1. Преживях този стих...
    Не зная, навярно улавя моментното ми настроение... и кореспондира със сърцето ми.

    Благодаря

    ОтговорИзтриване
  2. А аз още не мога да го преживея...

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря приятелю-CECI

    ОтговорИзтриване
  4. Нов читател съм ти, но смея да твърдя, че ще се връщам отново и отново, за да намирам себе си в нещата които пишеш. Красивата тъга, която ме обзема, четейки стиховете ти, е нещо, което до сега не съм изпитвал. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  5. Просто ме докосваш или разкъсваш с твоята поезия! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за прочита. И за отзива. :)

    ОтговорИзтриване