17 април 2009

Млад юнак плачи за виртуалнъ любима



Де съ губиш, милной либе нощем?
Гълъб ли при теб не съ изръси?
Или пустай йелектонна поща
с рос дъждец коси ти не поръси?

Чи русалки, дет съм тъй урисън,
жално мъ уплаквът на умрялу…
Обади съ, либе, обади съ!
Дан тъй другу слънчици угрялу?
Публикувано от Пламен Бочев в 22:42
Етикети:

4 коментара:

  1. Denissa18 април 2009 г. в 3:38

    Опс-рецидивистка ме направи ..Ще си го добавя в папка "лични" !:)

    ОтговорИзтриване
  2. Пламен Бочев19 април 2009 г. в 0:31

    :))

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен29 април 2009 г. в 0:25

    За младия юнак :

    Ни мъ й другу слънчици угрялу,
    най тъ чакам ,либе, да си додиш.
    Що щеш, ми кажи, при тез русалки?
    Ут тревогъ ни заспивам нощем...

    :) Не се сдържах, прощавай за нахлуването.Стиховете ти са удоволствие!

    Ружена

    ОтговорИзтриване
  4. Пламен Бочев29 април 2009 г. в 8:51

    Благодаря ти, Ружена
    и добре дошла! :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)