11 май 2009

ВЛАК


През вятър и мъгла, и през порои,
едва ли този влак ще се препъне.
Върху траверси и по траектории
пухти с корема си от път продънен.

Отдавна настървено е подминал
последната си гара, но не спира.
Утъпкал начертаното си минало,
друг невъзможен свят не е избирал.

А там го чака мъничка пътека,
обрасла с карамфил и диви ягоди.
Поглежда я с окото си изтекло,
изсвирва остро и уплашен бяга.


6 коментара:

  1. Анонимен12 май 2009 г., 0:17

    a ...машинистът ...знае
    винаги е знаел ...
    къде отива този влак
    и мине ли тунела
    ше усети ...
    уханието свежо ...
    и онзи аромат ...

    !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Великолепно е! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотен стих. Успях да си представя всичко, дори чух влака ти да покашля, изкачвайки едно хълмче. Точно преди пътечката с диви ягоди.
    Много, много си добър.......

    ОтговорИзтриване
  4. Много образно!Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, поздрави и от мен :)

    ОтговорИзтриване