Кафенето в Париж.
На път за Ванкувър.
Мълчим неподвижни.
Сенките ни танцуват.
Дворът на село
с разцъфтелите ружи.
Този разстрел
кому беше нужен?
Бялата пролет.
И черните червеи.
Дългият пробег
по късите нерви.
Твоите внуци
през други сезони
като капки в улуците
помежду си се гонят.
А земята една е.
От Канада до Банско.
По-нагоре е раят –
в който нямаме място.
И едничкото време
в оня светъл Ванкувър
ще покаже на сенките
дали си е струвало…
В името на любовта винаги си струва
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеЛюбов...всичкото е в нея ...:)))Поздрав!!!
ОтговорИзтриванеmilone
There I was on a July morning looking for love.
ОтговорИзтриванеWith the strength of a new day dawning and the beautiful sun...
Hensley, Byron, John (Uriah Heep)
22 юли 1941, 23 юли 1942 ... Двете дати много си приличат.
С тази песен започва последния документален филм за Поета, спомнянето на когото винаги си струва, а каквото и да се каже ще е недостатъчно, освен ако не го каже друг поет.
Поздравления!
Благодаря, milone!
ОтговорИзтриванеАнонимен... (не знам как да се обърна), благодаря за този отзив! Радва ме това, че има хора, които разбират, че става дума за Вапцаров.
ОтговорИзтриванеПътят от Банско към Ванкувър минава през Пловдив:)))
ОтговорИзтриванеЯсно :)))
ОтговорИзтриванеВиж, във Ванкувър още не съм била, но в Дворът на Село прекарах всички уикенди от детството си!
ОтговорИзтриванеБлагодарности на автора, че ме върна към едно далечно минало, където "всичко си струваше"
А и все още си струва!
Благодаря ти за прочита и за отзива, Lina!
ОтговорИзтриване"По-нагоре е раят –
ОтговорИзтриванев който нямаме място."
Силно... като сянка, хвърляща светлина!
Благодаря, Роси!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че си тук. :)
Впечатлен съм от твоите стихове.
Винаги си струва щастието е в дребните неща
ОтговорИзтриванеНека да е щастие! :)
ОтговорИзтриване