“Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.”
Уилям Сароян
Това е историята за тигъра,
който беше пантера.
На него все не му стигаха
човешките измерения.
И не случайно нямаше пол,
и не случайно нямаше възраст.
Беше свикнал да му се молят.
И се криеше. И го търсеха.
Тревопасните антилопи,
лекомислените бизони,
по следите му тропаха,
своя Бог недогонили.
Той ги гълташе, без да мигне.
Само себе си не успя.
Това е историята на тигъра,
който бе любовта.
Прекрасно, благодаря! :)
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря, presly! :)
ОтговорИзтриванеХубаво, Пламене!
ОтговорИзтриванеНякога гледах в кино "Култура" едно анимационно филмче, в което главната героиня беше "хищна" прахусмукачка. Тя изсмукваше всичко по пътя си, изгълта целия свят, а накрая - себе си. След нея остана многозначителен бял екран...
Ама наистина е по-добре тигърът - любов да не се самоизяжда! Пък ние тревопасните сме си обречени по разпределение.
Ехо-о-о от корема на тигъра!...
Валери-и-и :)))
Любовта е сложно нещо,и е хубаво да бъде споделена а не да се самоунищожи...
ОтговорИзтриванеDa,хубав стих !Интересно написан.
ОтговорИзтриванеНо любовта е велико чувство :)))
Валери, ако любовта вземе, че се самоизяде, ние, от нейния корем, къде ли ще се преселим? :)))))
ОтговорИзтриванеСилве, любовта съвсем не е сложно нещо. Сложно е споделянето. :)))
ОтговорИзтриванеEmilie, кой е казал, че не е велико чувство? :)))
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеЗдрасти, Светле :)
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриванеЕх,тази любов,много е лакома! :)
Много! :)
ОтговорИзтриване
ОтговорИзтриванеFeel free to visit my weblog - seo for lawyers