27 октомври 2010

Вяра


На rainy

При аутопсията ще открият
в кръвта ми сто процента вяра.
Не в някаква идея,
не в някой бог,
а в хората.
Причина за смъртта
ще е един от тях.


януари, 1986 г.

Публикувано от Пламен Бочев в 11:38
Етикети:

22 коментара:

  1. Точка27 октомври 2010 г. в 14:57

    Пламене, днес звучиш леко зловещо.
    Лошо ни свикна на мечти и любови, така хубаво и точно споделени, че е трудно да добавиш нещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Пламен Бочев27 октомври 2010 г. в 15:03

    Е, това е писано отдавна :))

    ОтговорИзтриване
  3. presly27 октомври 2010 г. в 19:25

    Това най-много ми харесва от всичко, което съм чела от теб до сега. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Пламен Бочев27 октомври 2010 г. в 19:32

    presly, изненада ме :))

    ОтговорИзтриване
  5. Нина Симеонова28 октомври 2010 г. в 9:51

    Хареса ми :)

    ОтговорИзтриване
  6. Пламен Бочев28 октомври 2010 г. в 11:41

    Радвам се, Нина :)

    ОтговорИзтриване
  7. Мира28 октомври 2010 г. в 13:22

    Ей, колко назад си се върнал ... Този текст има много амбивалентно значение - хем на пръв поглед е песимистичен, хем да вярваш, че един-единствен човек е в състояние да те довърши, си е проява на най-чист и светъл оптимизъм!

    ОтговорИзтриване
  8. Пламен Бочев28 октомври 2010 г. в 13:29

    Оптимизъм си е, Мира. :))

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен29 октомври 2010 г. в 18:48

    http://www.youtube.com/watch?v=PcbHg909xTg&feature=player_embedded#!

    ОтговорИзтриване
  10. Пламен Бочев29 октомври 2010 г. в 19:39

    Благодаря много за прекрасната песен на Елена Орлова!

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен29 октомври 2010 г. в 23:32

    Дано не съм от тях!
    То и моята аутопсия също е предстояща...
    И само вярата в идеята за съществуването на транцедентните мраморни статуи - "мислители" на виртуалните приятелства ме крепи, за да не се пристрастя като наркоман към причините, които все се правя, че не забелязвам, за да не се засиля напряко към храсталака....
    Много сложно го недоизказах, ама ти ще ме разбереш, дон Хуане! :)))
    Филбетовен от симфонията "До утре"...

    ОтговорИзтриване
  12. merryy30 октомври 2010 г. в 9:32

    ...Може причината да е в самите нас :)...

    ОтговорИзтриване
  13. Пламен Бочев30 октомври 2010 г. в 10:16

    Валери, много добре те разбирам...
    Колкото до дон Хуан (ако е оня, на Кастанеда), него едва ли може да го разбере някой без мескалина на веселия (не винаги, предполагам) кактус пейот. :))

    ОтговорИзтриване
  14. Пламен Бочев30 октомври 2010 г. в 10:17

    merryy, че къде другаде? :))

    ОтговорИзтриване
  15. Мариана Евлогиева7 ноември 2010 г. в 22:00

    На мен пък не ми звучи песимистично. Може би защото на първо четене схванах "един от тях" като един от процентите. И си помислих - колко ли е хубаво да вярваш в някого в такива дози, че даже 1% да предизвиква смърт!
    При това никъде не е казано, че лирическият герой бърза да умре сега - аз го разбирам като някога в бъдещето. ;-)

    ОтговорИзтриване
  16. Пламен Бочев8 ноември 2010 г. в 8:34

    Лирическите герои умират само тогава, когато ги убиват авторите им. :))

    ОтговорИзтриване
  17. Мариана Евлогиева9 ноември 2010 г. в 2:37

    Не знам защо повечето хора подозират, че поетите / лирическите герои са се забързали да умират... Навремето влязох в остър спор със съученици заради стихотворение (на Хайне май беше), което завършваше с думите, че героят ще страда, докато смъртта го вкара в студения гроб. Другите твърдяха, че той иска да умре. Аз пък казах, че има намерение да страда още много дълго. И до ден днешен продължавам да мисля, че аз бях правата! Поетите са си малко мазохисти, а страдалческият ореол на някои много им отива. ;-)

    То и аз като дете си мечтаех на гроба ми да пише, че съм умряла от преяждане със сладолед, само че идеята по-скоро беше да се самоубивам мно-о-ого бавно в течение на поне стотина години! ;-)

    Но хайде да не развалям с черен среднощен хумор прекрасното стихотворение! :-)))

    ОтговорИзтриване
  18. Пламен Бочев9 ноември 2010 г. в 9:50

    Няма начин едно стихотворение да бъде възприето еднакво от различните читатели.
    Магията на четенето е не по-малко силна от магията на писането. :)

    А "Мазохизмът в поезията" е интересна тема. :)

    ОтговорИзтриване
  19. Мариана Евлогиева9 ноември 2010 г. в 11:58

    Е, то си е логично - много от най-хубавите стихове се раждат от болка. Значи, темата може да се формулира така: "Мазохизмът - "муз" за поета". ;-)

    ОтговорИзтриване
  20. Пламен Бочев9 ноември 2010 г. в 13:45

    Само на този поет обаче, който изпитва удоволствие от болката, мазохизмът може да е "муз". :)
    За всички останали - останалите музи (или само болките)... :)))

    ОтговорИзтриване
  21. Мариана Евлогиева11 декември 2011 г. в 18:33

    Пак си препрочетох "Вяра", сложила съм си отметка. Страшно красиво и... страшно страшно стихотворение! Много ми напомня за стихотворението за това:
    http://13.interpres.org/evgeni-belonenk/

    ОтговорИзтриване
  22. Пламен Бочев11 декември 2011 г. в 22:10

    Да, има общо...
    Нищо ново под слънцето. :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)