27 октомври 2010

Вяра


На rainy

При аутопсията ще открият
в кръвта ми сто процента вяра.
Не в някаква идея,
не в някой бог,
а в хората.
Причина за смъртта
ще е един от тях.



януари, 1986 г.

22 коментара:

  1. Пламене, днес звучиш леко зловещо.
    Лошо ни свикна на мечти и любови, така хубаво и точно споделени, че е трудно да добавиш нещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Това най-много ми харесва от всичко, което съм чела от теб до сега. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ей, колко назад си се върнал ... Този текст има много амбивалентно значение - хем на пръв поглед е песимистичен, хем да вярваш, че един-единствен човек е в състояние да те довърши, си е проява на най-чист и светъл оптимизъм!

    ОтговорИзтриване
  4. http://www.youtube.com/watch?v=PcbHg909xTg&feature=player_embedded#!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря много за прекрасната песен на Елена Орлова!

    ОтговорИзтриване
  6. Дано не съм от тях!
    То и моята аутопсия също е предстояща...
    И само вярата в идеята за съществуването на транцедентните мраморни статуи - "мислители" на виртуалните приятелства ме крепи, за да не се пристрастя като наркоман към причините, които все се правя, че не забелязвам, за да не се засиля напряко към храсталака....
    Много сложно го недоизказах, ама ти ще ме разбереш, дон Хуане! :)))
    Филбетовен от симфонията "До утре"...

    ОтговорИзтриване
  7. ...Може причината да е в самите нас :)...

    ОтговорИзтриване
  8. Валери, много добре те разбирам...
    Колкото до дон Хуан (ако е оня, на Кастанеда), него едва ли може да го разбере някой без мескалина на веселия (не винаги, предполагам) кактус пейот. :))

    ОтговорИзтриване
  9. На мен пък не ми звучи песимистично. Може би защото на първо четене схванах "един от тях" като един от процентите. И си помислих - колко ли е хубаво да вярваш в някого в такива дози, че даже 1% да предизвиква смърт!
    При това никъде не е казано, че лирическият герой бърза да умре сега - аз го разбирам като някога в бъдещето. ;-)

    ОтговорИзтриване
  10. Лирическите герои умират само тогава, когато ги убиват авторите им. :))

    ОтговорИзтриване
  11. Не знам защо повечето хора подозират, че поетите / лирическите герои са се забързали да умират... Навремето влязох в остър спор със съученици заради стихотворение (на Хайне май беше), което завършваше с думите, че героят ще страда, докато смъртта го вкара в студения гроб. Другите твърдяха, че той иска да умре. Аз пък казах, че има намерение да страда още много дълго. И до ден днешен продължавам да мисля, че аз бях правата! Поетите са си малко мазохисти, а страдалческият ореол на някои много им отива. ;-)

    То и аз като дете си мечтаех на гроба ми да пише, че съм умряла от преяждане със сладолед, само че идеята по-скоро беше да се самоубивам мно-о-ого бавно в течение на поне стотина години! ;-)

    Но хайде да не развалям с черен среднощен хумор прекрасното стихотворение! :-)))

    ОтговорИзтриване
  12. Няма начин едно стихотворение да бъде възприето еднакво от различните читатели.
    Магията на четенето е не по-малко силна от магията на писането. :)

    А "Мазохизмът в поезията" е интересна тема. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Е, то си е логично - много от най-хубавите стихове се раждат от болка. Значи, темата може да се формулира така: "Мазохизмът - "муз" за поета". ;-)

    ОтговорИзтриване
  14. Само на този поет обаче, който изпитва удоволствие от болката, мазохизмът може да е "муз". :)
    За всички останали - останалите музи (или само болките)... :)))

    ОтговорИзтриване
  15. Пак си препрочетох "Вяра", сложила съм си отметка. Страшно красиво и... страшно страшно стихотворение! Много ми напомня за стихотворението за това:
    http://13.interpres.org/evgeni-belonenk/

    ОтговорИзтриване
  16. Да, има общо...
    Нищо ново под слънцето. :)

    ОтговорИзтриване