30 октомври 2010

Тигърът на любовта



“Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.”
Уилям Сароян


Това е историята за тигъра,
който беше пантера.
На него все не му стигаха
човешките измерения.

И не случайно нямаше пол,
и не случайно нямаше възраст.
Беше свикнал да му се молят.
И се криеше. И го търсеха.

Тревопасните антилопи,
лекомислените бизони,
по следите му тропаха,
своя Бог недогонили.

Той ги гълташе, без да мигне.
Само себе си не успя.
Това е историята на тигъра,
който бе любовта.

13 коментара:

  1. Хубаво, Пламене!
    Някога гледах в кино "Култура" едно анимационно филмче, в което главната героиня беше "хищна" прахусмукачка. Тя изсмукваше всичко по пътя си, изгълта целия свят, а накрая - себе си. След нея остана многозначителен бял екран...
    Ама наистина е по-добре тигърът - любов да не се самоизяжда! Пък ние тревопасните сме си обречени по разпределение.
    Ехо-о-о от корема на тигъра!...
    Валери-и-и :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Любовта е сложно нещо,и е хубаво да бъде споделена а не да се самоунищожи...

    ОтговорИзтриване
  3. Da,хубав стих !Интересно написан.
    Но любовта е велико чувство :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Валери, ако любовта вземе, че се самоизяде, ние, от нейния корем, къде ли ще се преселим? :)))))

    ОтговорИзтриване
  5. Силве, любовта съвсем не е сложно нещо. Сложно е споделянето. :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Emilie, кой е казал, че не е велико чувство? :)))

    ОтговорИзтриване
  7. :)))
    Ех,тази любов,много е лакома! :)

    ОтговорИзтриване