09 ноември 2010

Цветни пътеки



Белеят черните забрадки на жените,
останали сами пред сивите дувари.
И всяко лято е последно, всяка зима – първа.
Пресъхнало е речното корито.
Не им останаха сълзи. А някога бе пълно…
Не им останаха мъже. И само Господ пуши
в комините от Слънцето без филтър.
Не им остана вино за преливане.

Понякога децата им от чужди светове
изпращат гълъби. Или пък Облаче ле бяло.
В такава самота се раждат страшните вулкани,
които гълтат лавата си вместо хляб –
за да заселят хълмовете с внуци.
В такава самота и чайникът на печката просвирва –
единственият им локомотив към рая.
Какво ли зная аз за цветните пътеки на безкрая?...


26 коментара:

  1. Много ми харесва. Поздравления :)

    ОтговорИзтриване
  2. "В очите на прозорците една вдовица мина,
    избягала от своя дом като от стих старинен".

    Много ми напомня на стила на Борето това стихотворение. Може пък отпечатъка, който Борето ми е изтряскал в "поетичния" мозък, да е като жигосване и да съм замаян посмъртно.
    Но страшно ми хареса образът на Господ, който пуши слънцето без филтър!
    Едно време във Филибето пушехме филтрирани стюардеси и си ги представяхме нефилтрирани зад замъглените от парата прозорци...:)))

    ОтговорИзтриване
  3. Ако знаеш колко ми е близко цялото това усещане...И Облаче ле бяло, което понякога пристига късно над бащините двори...и там вече няма кой за да го посрещне...

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви за отзивите, приятели!

    ОтговорИзтриване
  5. "В такава самота и чайникът на печката просвирва –
    единственият им локомотив към рая."
    Прочетох стиховете с чаша вино, вместо с чай. Добре ми стана.Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  6. Стихотворение, написано по повод "цветните пътеки на безкрая"

    Пътеки, Пътеки изобилни,
    аз ви събирам за черни дни,
    за да ви харча друг път пестеливо.

    Ще ви преразказвам цял живот, Пътеки,
    или поне ще ви почитам в съня си
    с многопътечни мълчания.

    Ще ви имам, Пътеки, когато лежа
    под моя панелен или дървен капак.
    Вий ще сте моят духовен архив.

    Сега е студено! - това сте пак вие, Пътеки.
    Здравейте! Аз съм плитката влажна следа
    върху вас - глупава влажна и топла.

    Вий щедро засипвате богоизбраната пустош
    с остри ледени стъпчици,
    които галено боцкат сърцето ми

    и го оплождат с посоки,... посоки....

    А аз, подобно на оная скала,
    съм отрязал всякакъв подстъп към себе си...
    За да съм поне малко като вас, Пътеки!

    ОтговорИзтриване
  7. мноооого гот!
    и мен ме лъхна на Борис Христов и това само ме накара да харесам още повече
    в огромния процент си брилянтен, мама му стара, комлексираш ме :))))))))
    обича те музата, пич!

    ОтговорИзтриване
  8. Благодарско за хвалбата, бай Илия! :)))
    Щръкнаха ми ушите рано-рано. :)))))

    ОтговорИзтриване
  9. а аз съм сърдит. такива хубави цветни пътеки изрисувах. ама май само аз си мисля, че са проходими тези пътеки. никой не ме разбра.
    филибитовин :(((((((((
    затуй ще си полегна и ще препрочета мбашева, бхристов и пбочев отначало. дано да ги вдяна както трябва.
    Пламене, ти отново си този, който си !

    ОтговорИзтриване
  10. Ееее, не е вярно, че не съм разбрал. :)))
    Не се сърди. :)))

    ОтговорИзтриване
  11. "Поете, ти пооцеля, защото
    умееш да се радваш на нещата,
    които рядко радват обществото,
    например куп неметени листа.

    Илюзията - твойта златна мина! -
    на рози и на мъртъвци смърди.
    Над теб небето е като коприна.
    Под тебе са обратните води."

    Това е част от стихотворение, посветено от (светла му памет) Добромир Тонев на един негов приятел.

    Аз пък ти пращам това, което посвещавам на теб, на себе си, на спомена за Добри, а и на надеждата, че и бездарните стихотворения могат да са индиректно оптимистични:)))


    Куцо пиле

    Щом куцо пиле живота ти превари,
    протягаш две ръце във нищетата.
    И ако с лявата прегръщаш календара,
    със дясната разкъсваш стари дати.

    Едното ти око е вгледано навътре,
    а другото е празно до стерилност.
    И с падащи пера от безработни мъдрости
    дома си обзавеждаш със безкрилие.

    И накъде накуцваш тъй човешки,
    така невидим, сам себе си препънал?
    Христос, на който страшно разгневен си,
    отдавна вече друг го е разпънал.

    И сухата ти перушина угодливо
    милва това, от което супата изстива.
    А вдигнеш ли крилцето си за поздрав,
    напомняш бройлер, влюбен в гилотината.

    Филибето, 21.11.2010, два без пет

    ОтговорИзтриване
  12. Това куцо пиле много прилича на мен. Или аз на него. :)
    Само дето не съм разгневен на Христос. Обратното е по-вероятно. :))
    А с бройлера, влюбен в гилотината, не зная дали сам подозираш колко си близо до истината. :)

    Поздрави, приятелю!
    И благодаря!

    ОтговорИзтриване
  13. Строфата, в която споменах името Христово...
    Забрави я! Задраскай я! То, и аз не съм Му разгневен. А Той има още повече за какво да е разгневен и на мен...

    Ето и едно друго стихотворение:

    СТРАШНО СТИХОТВОРЕНИЕ

    В кой ли страшен музей съм роден?
    На коя маса съм най-беден? Не зная.
    В хаос от думи, моливи, коректори,
    съм съм хипохондрик предсказуем.

    Снощи пазих със Ники зората
    и пропъждах нощта със кафета.
    И не давах да влязат ония,
    които от край-време възпяват щафетите.

    И случайна Миряна в ушите ми
    преименува всички ноти с "уви"...
    И цяла нощ от коша злобно примигваха
    моите гениално захвърлени чернови...

    В друг ъгъл Борис бе приседнал.
    И ловеше мухи, за да ги пуска...
    А някакъв Пламен, по-беден от себе си,
    с небесни ракии разпускаше...

    В кой ли страшен музей съм роден?
    На коя маса съм най-беден? Не зная.
    За прободните дупки в сърцето ми
    кой ли куц Росинант ще се кае?

    Дон Филиб

    ОтговорИзтриване
  14. Еее, наистина страшно стихотворение, Дон Филиб!

    А има ли музи в музея? :)))

    P.S.
    Горкият Росинант е виновен! :)

    ОтговорИзтриване
  15. пътеки

    Поставих мъничко зехтин,
    оцет балсамов черен от Модена,
    а после малко пушени гърди
    до изпаряване на тъжната поема. :))

    И после, после вкусничко поех,
    към Дон Филибе, не,
    за пантеона на кулинарния триптих,
    сервиран топъл от котлона.

    ОтговорИзтриване
  16. още една тъжна поема, написана на пътеката

    аз къщичка си съградих нощес.
    и за ограда и издигнах стихоплет.
    приседнал там, на прага и унесен,
    засвирих, както мога, на тромпет.

    мелодията литна над комините.
    удари глухия съсед и с рикошет
    прехвръкна над стобори и над зимници.
    накрая тупна в двора на поета.

    той тъкмо беше грабнал лирата,
    разкрачен в рецитално положение,
    но щом видя мелодията, милата,
    реши да и направи предложение:

    "ах, дай да пиша стихове по тебе!
    за вино, за любов и за море...
    аз боди-арт владея, бейби!
    събличай се и лягай, най-добре!"

    мелодията с тънък свян го стрелна,
    но еротична нотичка изпусна.
    разголи свойта пищна едноделност
    и страстно пред поета се отпусна.

    какво е станало след туй, не зная.
    нощта бе тъмна и проклета.
    на сутринта с учудване безкрайно
    видях дечица в двора на поета.

    близнаци бяха всички - едноделни.
    и всичките с нослета кат мундщуци.
    те пееха ми песнички нефелни
    и ме замеряха с любов на буци!

    дон филиб 2

    ОтговорИзтриване
  17. Тогава, покажи ми какво е тъжна поема.:)))
    Напиши ми едно стихотворение за песен с нестинарски сюжет.
    Ще ми върнеш живота с два (и двеста) епизода назад, когато бях пианист на рок-групата "Нестинари". А днес съм като едно петно, изпаднало на горската пътека, от някакъв безкраен спор на немски между Нафта и Сетембрини :)))

    ОтговорИзтриване
  18. Това за нестинарите е добра идея.
    И около мен се въртеше нещо такова... :)

    ОтговорИзтриване
  19. Аз, ти и денят

    Аз съм в дребна сприхава стая,
    от коята чак ме боли глава.
    А се мъча да гледам в безкрая.
    Как е наивно и жалко това.

    Ти си във осмия седмичен ден.
    Къде точно? И сам ти не знаеш...
    Защо, чудно, не можеш със мен
    да седнеш, да си помечтаем...

    Той, денят се оттегля минорно.
    Аз, ти и той, до гроб непознати,
    мълчим - всеки до своя прозорец,
    със общ поглед върху луната...

    Какво става с мойто нестинарско стихотворение???
    Дон Филиб

    ОтговорИзтриване
  20. P.S.
    И как ли ще се спогодим - чии са
    цветните пътеки на безкрая? Бау!
    А аз, още от началното училище си рисувам все зелени небета:)))
    До утре!

    ОтговорИзтриване
  21. Няма значение чии са цветните пътеки. По-важно е да можем да пристъпваме по тях... :)

    Нестинарското стихотворение е в инкубационен период, ще видим изкукуригалата квачка дали ще успее да го измъти без муза и водка. :)))

    Благодаря ти за "Аз, ти и денят"! Много го обичам това стихотворение.

    ОтговорИзтриване
  22. можело ли уютът в думите да боде...
    браво!
    еолата

    ОтговорИзтриване