03 ноември 2010

Светлините на сенките



Кафенето в Париж.
На път за Ванкувър.
Мълчим неподвижни.
Сенките ни танцуват.

Дворът на село
с разцъфтелите ружи.
Този разстрел
кому беше нужен?

Бялата пролет.
И черните червеи.
Дългият пробег
по късите нерви.

Твоите внуци
през други сезони
като капки в улуците
помежду си се гонят.

А земята една е.
От Канада до Банско.
По-нагоре е раят –
в който нямаме място.

И едничкото време
в оня светъл Ванкувър
ще покаже на сенките
дали си е струвало…


14 коментара:

  1. В името на любовта винаги си струва

    ОтговорИзтриване
  2. Любов...всичкото е в нея ...:)))Поздрав!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  3. There I was on a July morning looking for love.
    With the strength of a new day dawning and the beautiful sun...
    Hensley, Byron, John (Uriah Heep)
    22 юли 1941, 23 юли 1942 ... Двете дати много си приличат.
    С тази песен започва последния документален филм за Поета, спомнянето на когото винаги си струва, а каквото и да се каже ще е недостатъчно, освен ако не го каже друг поет.
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен... (не знам как да се обърна), благодаря за този отзив! Радва ме това, че има хора, които разбират, че става дума за Вапцаров.

    ОтговорИзтриване
  5. Пътят от Банско към Ванкувър минава през Пловдив:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Виж, във Ванкувър още не съм била, но в Дворът на Село прекарах всички уикенди от детството си!
    Благодарности на автора, че ме върна към едно далечно минало, където "всичко си струваше"
    А и все още си струва!

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти за прочита и за отзива, Lina!

    ОтговорИзтриване
  8. "По-нагоре е раят –
    в който нямаме място."

    Силно... като сянка, хвърляща светлина!

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря, Роси!
    Радвам се, че си тук. :)
    Впечатлен съм от твоите стихове.

    ОтговорИзтриване
  10. Винаги си струва щастието е в дребните неща

    ОтговорИзтриване