Автор на картината: най-добрият приятел - Валери КостовВратата ѝ олющена
отдавна е разказала
на всички просяци
за странния Албрехт на Готие.
Едно плакатче от “Жизел”
виси като парцал
във вътрешния двор
на вечността.
Една антична ваза
с изсъхнали цветя
живее времето
в лилави измерения.
В кутия от “Житан”
събира любовта
от мъртвите любовни
посетители.
Дошло е времето,
в което да танцува
на сцената пред Бог,
за да го смае.
И ще го чака зад кулисите
да влезе
с букет от живи незабравки.
Е, не бива чак така тъжно,де !
ОтговорИзтриванеПоздравления! Много е силно, удря ме в душата.
ОтговорИзтриванеКрасиво и силно.
ОтговорИзтриванеОбичам символите в поезията ти ...незабравки,разбира се-спомен за истинска любов и минало съжителство..отнесено към Бог,силно настръхващо!!!Позравления!!!Няма как да отмина усещането идващо от картината -дълбоко...гмуркане в индигово...
ОтговорИзтриванеmilone
Zvetanka Shahanskaоздравления! И на теб и на приятеля ти за картината :)
ОтговорИзтриванеСиньо!(Сиво)
Жизел и Житан
Благодаря на всички за отзивите!
ОтговорИзтриванеКръстьо, предполагам, станала е някаква грешка с Zvetanka Shahanska :)
писимистчно,но винаги някой красив ден идва и края...
ОтговорИзтриванеТака е, Силвия...
ОтговорИзтриванеПламене, прощавай! Днес не съм в час:(
ОтговорИзтриванеПреди да коментирам при теб, отговарях на нейния коментар в моя блог и по навик съм щракнал вмъкни!
(смях)
Няма никакъв проблем! Аз се досетих, че така е станало. :)
ОтговорИзтриванеда
ОтговорИзтриванедоста хора ще си отидат от пловдивската опера
Val, какво точно искаш да кажеш с "пловдивската опера"?
ОтговорИзтриванеИзвинявай, но не те разбрах...
"И ще Го чака зад кулисите
ОтговорИзтриванеда влезне
с букет от живи незабравки"
напомни ми на нещо мое:
...бавно добивам спокойствието на стъклена ваза, до която стоят непоставени фрезии...
п.с.
и за едно друго мое ме подсети:
"Монологът на една залязваща звездна актриса"
:)
п.с.п.с.
грациозно танцуваш с образите и думите... красота! :)
все си мисля, че не спираш да целуваш звяра в себе си :)))))
Светле, много ми хареса твоята залязваща звездна актриса, която, срам, не срам, признавам си, не бях чел тогава, когато му е било времето (когато се е появила).
ОтговорИзтриванеЗа да "напълнее" още пълната ни телепатична лудница, ето какво е казал актьорът на твоята актриса. Искам да кажа, нейният актьор:
Актьорът на актрисата
АКТЬОРЪТ НА АКТРИСАТА
За мен никога не са ставали на крака.
И си трая.
Дори в рокля да съм от цикламен брокат,
все е тая.
И това, че те целуват евфемистично,
не топли.
Ах, оттичам се, както вода се оттича
в локви.
А вечер, когато гарвани пеят в мен,
не умирам.
В океани очите ти синьо-зелени
събирам.
И не че помагаш ми сам да се давя.
Напротив!
Аз съм моята публика, с мен поостанала
кротко.
И те чакам в гримьорната, както се чака
светица.
И се спуска върху ми с мълчание
черна вдовица.
В огледалото образът ми откраднат
е мътен.
Стиснал жълт букет бели рози, събрани
по пътя.
(линка го сложих заради поучителната картинка там). :)
Ласкаеш ме с грациозната девица (звяра), не че не ми е приятно, де. :)))))
sic tranzit gloria mundi.... или както там точно се пише на латински... това е положението, майна...
ОтговорИзтриванеНО!!!! когато има някой като теб да го опише така - вече не е толкова тъжно-страшно-сомотно-безнадеждно... с този твой фамозен финал сценичният човек може с облекчение да приеме неизбежното като поредна роля и да я изиграе с леко сърце поне пред себе си.... ами ще си го запазя и като се усетя сред кутийки, стари снимки и афиши - ще си го прочета :))
Благодаря
Илия, разтопи ми плесенясалото сърце с този коментар...
ОтговорИзтриванеКартината на моя приятел е толкова въздействаща за мен, че се престраших да напиша няколко думички...
Знаеш, че те чета и се радвам, че съществуват хора като теб. Ти си ми една от необяснимите и красиви загадки сред хората, които са свързани по един или друг начин с изкуството. Сред онези, които го творят, изразявайки себе си.
Приятелски поздрави!
eха-а-а.... разтопените станахме двама, Пламене :))) то малко така нескромно си се радваме един на друг, ма кво пък толкоз от това, нали :)))))
ОтговорИзтриванерадостта си е радост :)))
ОтговорИзтриванеСтихотворението е страхотно! Картината още повече! :)
ОтговорИзтриванеКартината наистина е страхотна.
ОтговорИзтриванеИлия! Пламене! Стига сте се размеквали, бре!Я малко втвърдете, моля!
ОтговорИзтриване:)))))))
/как нямам време напоследък... та да ви посветя нещо втвърдяващо... ама няма да забравя :)/
Светле, нищо че нямаш време точно сега, не ни забравяй!
ОтговорИзтриванеНе знам за Илийката, но аз лично имам нужда от доста сериозен втвърдител. От рода на гипса. :)))))))))))))
мммммм днес ме избива на простотия - ах, ах, не е прилично, знам, след онези стихове най горе, офтопик положене, ох, офроуд направо(Пламене, ако накърнявам пространството на блога, трий ме със смела ръка) та:
ОтговорИзтриванебоже, аз това лято веднъж се втвърдих! Ей така
на едно голо бърдо
(Къде? – На кара дере!)
нещо право и твърдо
от мен безвъзвратно излезе
с ръце впити в корени
(Моля!? Простотии на воля!)
в очи ококорени
слънцето бавно залезе
и лист Карел Чапек
(Я стига! Вземи друга книга!)
и седмичен запек
след пицата уж болонезе
не знам какво така фатално ме влече понякога на пошлятини, съжалявам, не знаааам
да-а-а-а... а иначе, сериозно, Светулке, нали си знаеш:) ти си моят втвърдител :))))
:)))
ОтговорИзтриванеИлийка, много са ти готини "пошлятините"! И ти си много готин пич, ама спирам дотук, да не вземе Светлето пак да ме обяви за мек. :)))))))))))))))))))))
Я да взема и аз да се изкажа.:) Като те чета разбирам защо искам да съм мъж - имаш изчистен изказ, без излишни натрапливи струпвания на думи.
ОтговорИзтриванеАз пък при теб не намирам излишни струпвания на думи, Деси.
ОтговорИзтриване:)