31 август 2009

Актьорът на актрисата


За мен никога не са ставали на крака.
И си трая.
Дори в рокля да съм от цикламен брокат,
все е тая.

И това, че те целуват евфемистично,
не топли.
Ах, оттичам се, както вода се оттича
в локви.

А вечер, когато гарвани пеят в мен,
не умирам.
В океани очите ти синьо-зелени
събирам.

И не че помагаш ми сам да се давя.
Напротив!
Аз съм моята публика, с мен поостанала
кротко.

И те чакам в гримьорната, както се чака
светица.
И се спуска върху ми с мълчание
черна вдовица.

В огледалото образът ми откраднат
е мътен.
Стиснал жълт букет бели рози, събрани
по пътя.


25 август 2009

Майстор


Не те доживях, Маргарита, не те доживях.
Сам продадох душата си. (Майстор бях сред търговци).
Един Мефистофел стига за всички. Не те доживях.
Всесилният Бог се усмихва тук благо и кротце.

Пием със Него небесна ракия и слушаме чалга.
Така изведнъж се отварят по-бързо сърцата ни.
Те, сърцата, са вече метафора, малко печална.
Та ме пита Отецът ни, как са ми долу децата.

Добре са, мерси, отговарям, а Твоите как са?
Той доловимо помръква и пак запалва цигара.
Но ангелски келнер сръчно почиства нашата маса.
И казва, вземи си такси за Отвъдната гара.

Влакът за ада тръгва след час, има време, отвръщам.
А аз бях ти дал цял живот, пак се смее Всевишният.
Не те доживях, Маргарита, а в рая е твоята къща.
В оня нашия, стария двор с белоцветните вишни.


24 август 2009

Архимандрит-терорист говори с Бога

“Та казвам аз,
понеже няма олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!”


Да ме прости Вапцаров! Мир на праха му!


Не спастрих чадата ти, Господи.
Едно по едно ти ги пращах.
Вратите на храма залостих.
Заключих там майки и мащехи.

Оставих сами да се молят.
Тук ти си пастирът на всички.
Аз кой съм, те питам отколе.
Въпросът ми бил много личен…

Прости ми, но твой съм наместник.
Избрал си ме стадо да водя.
Ти чете ли днешния вестник?
Каква ми е, Боже, породата?

Овчарското куче го сдавиха.
И в мандрите сирене няма.
Разпасани вълци пролайват.
От мъка по-чер ми е хлябът.

Терорът бил долу, разправят.
Съюзът с Америка – силен.
Доят ти ги, Господи, кравите.
Аз ръся челата с босилек.

Та, днес, оцелелите скупчих.
Заложници сторих във храма.
Прати качулати отключници.
Душата ми няколко грама е.


21 август 2009

Тезейчо


Един по един си отидох от себе си.
Оставих (да ме простят лешоядите) мърша.
Плувах във вярвания, давех се в ереси.
И изведнъж нишката ариаднина свърши.

Ехей, победих минотавара гнусен!
Артемида отне ми любимата (по разказ на Дионисий).
Към жертвоприношенията никога не съм имал вкус.
Вече мисля, че сам себе си съм измислил.

Майната му на Минос, така няма да върне сина си.
А и деветте години обраснаха в хилядолетия.
Тук, където съм (сред авгиевите обори), е мръсно.
Но и Херкулес от друг мит е, чудя се кой и него заплете.

Аз съм Тезейчо, приятно ми е, ровя се в кофите.
В квартал “Левски” довършиха църквата скоро.
Там исках да бъда покръстен, ама като жълт апостроф
увисна пияният поп и наля вместо миро отрова.

Така ще се лутам сред предания и делнични апокрифи,
че свят ще му се завие на света, който ме е родил.
А вие, приятели, кажете кой прав е, кой крив е.
Аз ви обичам, когато изкоренявате магарешкия бодил.

Когато садите съмнения, също –
обичам ви с любовта си древноепическа.
Прибирайте се при съпругите в къщите.
Не винаги качеството прелива в количество.

А, ако се появи минотавър, цункайте го от мен.
Не убивайте това, което не от вас е създадено.
Иначе, ще се чудите днес нощ ли е или ден.
Всичко е измислено от страха ни. Отдавна.


20 август 2009

Нимфоманка



Тази публикация е премахната от автора.
Коментарите остават, заради уважението ми към всички, споделили мнението си.

17 август 2009

Elton John - Goodbye yellow brick road




Music: Elton John
Lyrics: Bernie Taupin
Piano and vocals: Elton John
Bass: Dee Murray
Leslie guitar: Davey Johnstone
Drums: Nigel Olsson
Orchestral arrangement: Del Newman
Backing vocals: Dee Murray, Davey Johnstone, Nigel Olsson


When are you gonna come down
When are you going to land
I should have stayed on the farm
I should have listened to my old man
You know you can't hold me forever
I didn't sign up with you
I'm not a present for your friends to open
This boy's too young to be singing the blues

chorus

So goodbye yellow brick road
Where the dogs of society howl
You can't plant me in your penthouse
I'm going back to my plough
Back to the howling old owl in the woods
Hunting the horny back toad
Oh I've finally decided my future lies
Beyond the yellow brick road

What do you think you'll do then
I bet that'll shoot down your plane
It'll take you a couple of vodka and tonics
To set you on your feet again
Maybe you'll get a replacement
There's plenty like me to be found
Mongrels who ain't got a penny
Sniffing for tidbits like you on the ground


[repeat chorus]

© 1973 Dick James Music Limited



16 август 2009

Речен дух към Сатурн


Под мостове увиснал,
нищо друго, теб чака.
Нощем тръгва към Краков.
И се дави във Висла.

Денем в Дюселдорф слиза.
Плува в Рейн и се чуди
как, доколко е буден.
И доколко си близо.

От Париж се обажда,
скочил в тъмната Сена.
А дали е простено,
няма кой да му каже.

Той е родом от Осъм.
Ти – от друга планета.
Тъй звездите проклети
все го люшкат на косъм.

И, забравил, че дух е,
срамни помисли има.
Посред лято и зима
плътски вятър го духа.

По реките го носи
из Европата горда.
Пък той, влюбен, не помни,
че и гол е, и бос е.

Помни само смеха ти
в оня шал на калинки.
Виж го, хванал настинка,
пак водите размътва.

Речен дух в тънко тяло
ден и нощ те преследва.
Любовта е последна.
Любовта му е бяла.

И с червените устни
да прогледне го кара
през съдбата си стара,
през косите ти руси.

И да търси спасение
в най-дълбоките вирове.
И все днес не умира –
сред мъгли се разсейва.

Но си стиска късмета,
който с мъка е купил.
И през звездна пролука
към Сатурн ще закрета.

Там вода, казват, няма.
Там си ти, вече знае.
Там е адът и раят.
Всичко друго – измама е.




15 август 2009

Смокиня


Душата ми изпива
и гледа на утайка.
(Очите ѝ скокливи).

С метличини и лайка
баирите завива.
(На смочета е майка).

Къде е смокът, питам.
На работа е, казва.
(Косите си разплита).

И снимки ми показва
от друго златно време.
(Играта ми разказва).

Играта е за силни.
За близане на рани.
(Играта е насилие).

Не тръгвай още, рано е.
А накъде да тръгвам?
(Намества си презрамките).

Погалвам бавно гърбом
смокинската ѝ кожа.
(И люспите остъргвам).

Отблясъци от нож
ни правят светли в тъмното.
(Нощта е като нощ).

Смокиня плаче мълком.
А смокът е на работа.
(Утайката си гълтам).

Утайката си гълтам.



13 август 2009

Любовен роман с неочакван край


Той каза ни една любовна битка не съм губил.
Тя каза но и никога война не си печелил.
Той каза целуни ме и не се прави на луда.
Тя каза толкова отдавна теб съм те прочела.

Той каза виж какво недей без мен ще си самотна.
Тя каза ти не виждаш по-далече от носа си.
Той каза аз съм корабът дълбоко хвърлил котва.
Тя каза аз съм бурята за връщане е късно.

Той каза диригент съм ти си първата цигулка.
Тя каза аз съм композитор ти осминка нота.
Той каза но сърцето ми сърцето ми виж тук е.
Тя каза виждал ли си моето сърце в леглото.

Той каза ще умра без теб а ти ще плачеш горко.
Тя каза искам да ми купиш жълто ламборгини.
Той каза ти си заекът а аз съм глупав морков.
Тя каза ах обичам те любими мой прости ми.


11 август 2009

Одгувур на любовну придлужение


Такива придлужения, пу принцип, ни утказвам.
Ма набелязал съм мума ф утзад баира селу.
Той, дяда попа, вика, змия си туряш в пазвата.
Пък аз у нейната надничам, пусту опустелу.

Сига какво да прайм със теб, усвен да става лаф.
Чи на пуезия тъй нипристанну ма избива.
През трийс читвърта гледал съм идин “One night of love”.
Та, дъртичко ергенчи съм, ама за лавче бивам.



10 август 2009

В България съм


В България съм, сине. Тук съм.
И тук превъртат се годините.
Безумието ми от лукс
превърна се в необходимост.

Преди изправен слушах химна.
(Все още жегва ме отвътре).
Забъркаха ме, сине, в глината
грънчарите. И днес съм мъртъв.

Направиха от мен тарелка.
По кантовете рози пърхат.
В средата – българският герб
с лъва си услужливо мърка.

Купи ме, сине, и продай ме.
Продай ме в твоята Америка.
Нали си там? Нали с в рая?
Аз вярвам. Там ще се намерим.


09 август 2009

Котарак


Един вдървен увиснал непослушен котарак.
Обесен от деца на тънък недосъхнал клон.
Играли на умиране и дъвчели бонбони.
Играли си децата на посяване на мрак.

Един усмихнат котарак се плези недостинал.
И гледа ме с очи, в които няма нищичко.
И бърка ми в душичката, дълбоко я разнищва.
И храни утрето с бонбоните на миналото.



08 август 2009

Писмо до Антонио


Здравей, Антонио! От Враца се обаждам.
Извърших я (прощавай) тая твоя кражба.
Ако глави ще се откъсват, пробвай с моята.
Обърнах ти колата, викай си Неволята.

Недей да чакаш някой друг да ви повдигне.
И теб, и спомена ти, дето гътнах в тинята.
Сърцето свое подари ми го Алисия.
Сега сме двама, както неведнъж съм писал.

Интригата е там, че ѝ разгърдих моето.
И тя хареса го, приятелю, Антонио.
Сега си тъжен, братко мой и подразбирам те.
Момите винаги момците са избирали.

Недей да ни проклинаш, ние се обичаме.
Сълзите ни от преживяното се стичат.
И правят летни земетръсни наводнения.
Търси си брод през тях и си прави алеи.

Но бягай по-далеч от нас с огромни крачки.
Ако те срещна пак, повярвай, ще те смачкам!
Недей да бъркаш в рани, сериалът свърши!
И клончето, което те люля, се скърши.

Та, толкоз, засега, от нас, любим Антонио.
Надявам се беса ти с чар да сме прогонили.
Недей да смесваш стари рими и предания.
Желаем ти добра любов да те прихване.


06 август 2009

Незабравка


Живея те под сенките на пясъчните кули.
Проскърцва между зъбите любовен недоимък.
Живея те в коремчето на белите акули.
Забравиш ли и днес за мен, сам себе си проклинам.

Живея те в живота млад на гърбав простосмъртен.
За другите животи нямам спомен на удавник.
И стар досаден тромб съм днес, във вените откъртен.
И бил съм с прясна кръв, било е толкова отдавна…

А жив съм днес, живея те – по памет на кристали.
Земята помни кой кога в утробата поляга.
И как ще ме накара в гроб при нея да остана.
Преди от себе си (и теб) – с балон – да съм избягал.


04 август 2009

Простотата, Санчо


А простотата, Санчо,
в дълбокото на рана,
през кръв и смях си крачи,
душата си продава.

Не я купува никой.
(И дяволът почива).
Превръща се в антика.
И сладкото горчи ѝ.

Завързва в беден възел
стотинките си свидни.
Реди измислен пъзел
в най-живите години.

А мъртвото ѝ тяло
е моето, прости ми.
Ти, Санчо, си начало.
А аз бях край. Без име.


03 август 2009

ДО УТРЕ - Боян Михайлов - на живо от "Бургас и морето"

Благодаря на всички, които с гласуването си поставиха тази песен по музика на Валери Костов и мой текст на първо място по вот на публиката и така допринесоха за втората награда от конкурса "Бургас и морето".



Ето още едно изпълнение.