16 август 2009

Речен дух към Сатурн


Под мостове увиснал,
нищо друго, теб чака.
Нощем тръгва към Краков.
И се дави във Висла.

Денем в Дюселдорф слиза.
Плува в Рейн и се чуди
как, доколко е буден.
И доколко си близо.

От Париж се обажда,
скочил в тъмната Сена.
А дали е простено,
няма кой да му каже.

Той е родом от Осъм.
Ти – от друга планета.
Тъй звездите проклети
все го люшкат на косъм.

И, забравил, че дух е,
срамни помисли има.
Посред лято и зима
плътски вятър го духа.

По реките го носи
из Европата горда.
Пък той, влюбен, не помни,
че и гол е, и бос е.

Помни само смеха ти
в оня шал на калинки.
Виж го, хванал настинка,
пак водите размътва.

Речен дух в тънко тяло
ден и нощ те преследва.
Любовта е последна.
Любовта му е бяла.

И с червените устни
да прогледне го кара
през съдбата си стара,
през косите ти руси.

И да търси спасение
в най-дълбоките вирове.
И все днес не умира –
сред мъгли се разсейва.

Но си стиска късмета,
който с мъка е купил.
И през звездна пролука
към Сатурн ще закрета.

Там вода, казват, няма.
Там си ти, вече знае.
Там е адът и раят.
Всичко друго – измама е.




6 коментара:

  1. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Вече се повтарям непрекъснато, но възторга след всеки прочит е неописуем...
    Навярно трябва да се науча да те чета на глътчици само, или... да свикна с някаква по-широка форма на изразяване от "великолепно, страхотно, супер".

    Ми... супер е!
    Може ли да си го взема за мен?

    ОтговорИзтриване
  3. Лора, ти си толкова ефирно същество, че ме е страх да те докосна.
    По-скоро бих се удавил в Сена :)
    Разбира се, представата ми за теб е породена от стиховете ти.

    Благодаря ти, че ме четеш...
    Бих ти дал не само това, а всичко, което поискаш :)

    ОтговорИзтриване