24 август 2010

Сатир

Художник: Моят приятел Boris Wolf


Той е влюбен в шегите и виното.
На рибарите мъти водите.
И по хълмове ходи – малинови.
И раздава от лунната пита.

И с душите мълчи по задушници.
И крещи с оскотелите влъхви.
И настъпва опашки на гущери.
Като шепот в косите пролъхва.

Той е дребно на вид изкопаемо.
Но с огромно сърце галопира.
И разкъсван от кучешко лаене.
И събран в седем струни на лира.

И прогонен, и чакан по пирове.
През деня и нощта се преражда.
Да изгаря в тревите изстинали.
И да маже сърцата със сажди.

Той не иска да падне в отплатата.
Той не иска след обич да стане.
Още вярва в сълзи и в приятели.
И се смее над своите рани.

Но когато се сблъска с подобие.
На човек или Бог, губи памет.
И потъва в полетата, ловните.
И спасените жертви удавя.

И се моли на хищника в себе си.
Да прости оредялото време.
И с ръцете си топли омесва ми.
Хлебородно въже, да ме вземе.


13 коментара:

  1. Благодаря ти, Вальо!
    Винаги съм ценял оценката ти и смелостта, с която защитаваш позицията си. Това няма нищо общо с опита ми за стихотворение. Има общо с усешането ми за теб като човек.

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова е хубаво! Освежително и възхитително!

    ОтговорИзтриване
  3. "Още вярва в сълзи и в приятели.
    И се смее над своите рани."
    Нали знаеш..твоите болки,като мои са...и радостта от успехите ти също.:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. Наистина долавям оптимизъм!
    Много ми хареса!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Много ми харесват стиховете ти. Особено със сутрешното кафе.

    ОтговорИзтриване
  6. Ще трябва да измисля и нещо, подходящо за вечерно мартини, Нина :))

    ОтговорИзтриване