С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.
Той не вие по луди луни.
Както бедните вързани кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.
Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.
Прегръщай го здраво!
ОтговорИзтриванеПоздравления! :)
Благодаря, приятелю!
ОтговорИзтриване(Какво сме се присетили един за друг по едно и също време, че си пишем едновременно) :))
Ден слънчев и красив
ОтговорИзтриваненатеб желая
успехи много и щастлив
да си докрая
Бъди устойчив, борбен , жив
това ти аз желая.
Хубав ден и успешна седмица
Благодаря, Лилия! :)
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, Благодаря!
ОтговорИзтриванеИ аз ти благодаря, Нина!
ОтговорИзтриванекрасиво стихотворение и добра форма на облака, на мен почти всички ми приличат на мечки, нз защо така
ОтговорИзтриванеМечките са симпатични и добри същества. :)
ОтговорИзтриванеВелико, Пламене!!!!!
ОтговорИзтриванеKal4o, от сърце ти благодаря!
ОтговорИзтриванеИ си пази младия дух, който имаш, до дълбооооки старини! :)
Браво, Пламене!
ОтговорИзтриванеПоздравления от душа и сърце!
Продължавай да твориш, измислиците са най истинските неща.
Бъди жив и здрав!
Мария
Искам вятър да ме вее на бял кон:)усмивки Пламене:-)
ОтговорИзтриванеpozdravleniia i ot men na avtora i mu blagodaria za istinskoto stihopletstvo budi zdrav i shtastliv i do kraia sus surtze otvoreno za svetlite neshta
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Мария!
ОтговорИзтриванеСилвия, пожелавам ти и бял кон, и вятър! :)
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, и формата на облака е много красижа. Стихотворението позвлява всеки да си вади контекст за себе си. Много отворено и приятно.
ОтговорИзтриванеП.П. Произведението на Лилия също заслужава адмирации.
Продължавайте в същия дух!
Благодаря, Анатолий!
ОтговорИзтриванеБелия кон- този на любовта...
ОтговорИзтриванеЧерния- на раздялата, молитвата, пътя към себе си, прошката... Така го виждам аз...
Като приказка е, много ми хареса, Пламене:)
ОтговорИзтриване@ wingsto
ОтговорИзтриванеЛетиш си ти, докато аз плача. :)))
Благодаря ти за отзива, Ивет!
Поздрави! :)
May-April, интересно тълкуване...
ОтговорИзтриванеОсобено събирането в един символ на понятията - раздяла, молитва, път към себе си, прошка..., за да се "ре(х)абилитира" пред белия горкият черен кон. :)
Много ми е близко..., поне от моя ъгъл. И аз си имам подобен бял и подобен черен, помежду си не се обичат. Когато са и двамата на дъската, все още черният сритва белия, в недовършена партия шах.
ОтговорИзтриванеАма белият е красиво нещо.
@ negesta
ОтговорИзтриванеБелият, освен че е красив, е и добричък, нали? :)
Като казвам "красиво", разбирай "отвсякъде" :))))
ОтговорИзтриванеНа първо място добричък.
И аз така го разбрах, ама исках да се уверя. :)))))))))))))
ОтговорИзтриванемного ми хареса, Пламене:) БЛАГОДАРЯ!!!
ОтговорИзтриванеИ аз ти благодаря, Надя! :)
ОтговорИзтриванеПриятелю,
ОтговорИзтриванеМай, няколко души от блога ти добре ги разбирам: теб, бай ти Илия и Кръстю, и доста още, които чувствам като мои приятели, без да ги познавам... Те са си твои приятели, но ги чувствам и като мои...
Позволи ми да замърся блога ти с едно мое стихотворение за изхвърляне. Моля те, изтрий го веднага, ако не искаш да е тук!
Аз, освен от музика, от нищо друго не разбирам, което ми личи и от негамотността. Но надрасках това стихотворение, което прилича на "Белият кон" и си мечтая да го прочетат хора, които четат теб. Защо ли искам да се хваля пред твоята публика?... Ами, защото твоето изкуство ме вдъхновявя и ми е нужно за моята музика. Аз съм користен!!! Това стихотворение даже не ти го посвещавам на теб, а на жена ми!
ЗАВРЪЩАНЕ
Всеки миг към земята без звук
блесва малка частица от звездния прах
и оставя резка по очите ти будни,
така уморени от взор по изгубено утре.
В това космично море от несбъднатост
се лутат стрелките на време от мене излъгано.
Но ти разбираш, че то е обрало безсрамно
твоята вяра, съдрана и хвърлена в ъгъла.
И за какво пазиш нежност в студените пръсти,
щом си пазиш сърцето от чуждо докосване,
докато идвам към теб в сълза на магьосник?
Аз съм малката светла черта
от прашинка познала безкрая.
И се връщам към тебе научен и знаещ
как в звездната жар замръзват неумиращи рани.
И пари ме нежност в безплътните пръсти.
И... нямам сърце за докосване.
Не отваряй очи! Пред тебе душата ми боса е!
Валери, стихотворението ти е прекрасно!
ОтговорИзтриванеИ много ти благодаря, че го доведе тук - за да не е толкова самотен белият кон!
И... кой знае... заради него белият кон може да реши да не си тръгва...
Поздрави, приятелю!
Несподелените мечти:
ОтговорИзтриване- икони недокоснати,
копнежът пеещ ни без звук,
в сърцето, дето носим го,
очакваме да полетим,
с Пегаса във безплътното
и примирени се косим;
обичам твойте "от къс и".
:)
Анонимен каза...
ОтговорИзтриванеНесподелените мечти:
- икони недокоснати,
копнежът пеещ ни без звук,
в сърцето, дето носим го,
очакваме да полетим,
с Пегаса във безплътното
и примирени се косим;
обичам твойте "от къс и".
Това може да го напише само много добър поет.
Благодаря!
И в същото време... бих се радвал да зная кой е авторът...
пролет
ИзтриванеОбратният въпрос
на търсенето е ... намирам.
Ухание на бряг и път.
Когато стана пръст
дали ще ме очакваш
там, на края на копнежа.
Ще ме дочакаш ли ,
мечта ?
От същият автор, по повод преходността, промените и "Лао Дзъ, без когото не може", естествено. Поздрави!
:)) URL
И от мен поздрави!
ИзтриванеКрасиво! За съжаление мога само да чета. Успехи и вдъхновения! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
ОтговорИзтриванеПрекрасно е!:)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти! :)
ОтговорИзтриванеЧрез красива приказна символика ,в хубава мерена реч, авторът сякаш е описал древни архетипни, образи , близки до съзнанието ни и докосващи душите ни...Благодаря! Адмирации !
ОтговорИзтриване