13 септември 2010

Белият кон



С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.

Той не вие по луди луни.
Както черните верните кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.

Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.


36 коментара:

  1. Прегръщай го здраво!
    Поздравления! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, приятелю!
    (Какво сме се присетили един за друг по едно и също време, че си пишем едновременно) :))

    ОтговорИзтриване
  3. Ден слънчев и красив
    натеб желая
    успехи много и щастлив
    да си докрая
    Бъди устойчив, борбен , жив
    това ти аз желая.
    Хубав ден и успешна седмица

    ОтговорИзтриване
  4. красиво стихотворение и добра форма на облака, на мен почти всички ми приличат на мечки, нз защо така

    ОтговорИзтриване
  5. Мечките са симпатични и добри същества. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Kal4o, от сърце ти благодаря!
    И си пази младия дух, който имаш, до дълбооооки старини! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Браво, Пламене!
    Поздравления от душа и сърце!
    Продължавай да твориш, измислиците са най истинските неща.
    Бъди жив и здрав!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  8. Искам вятър да ме вее на бял кон:)усмивки Пламене:-)

    ОтговорИзтриване
  9. pozdravleniia i ot men na avtora i mu blagodaria za istinskoto stihopletstvo budi zdrav i shtastliv i do kraia sus surtze otvoreno za svetlite neshta

    ОтговорИзтриване
  10. Силвия, пожелавам ти и бял кон, и вятър! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Много ми хареса, и формата на облака е много красижа. Стихотворението позвлява всеки да си вади контекст за себе си. Много отворено и приятно.
    П.П. Произведението на Лилия също заслужава адмирации.
    Продължавайте в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  12. Белия кон- този на любовта...
    Черния- на раздялата, молитвата, пътя към себе си, прошката... Така го виждам аз...

    ОтговорИзтриване
  13. Като приказка е, много ми хареса, Пламене:)

    ОтговорИзтриване
  14. @ wingsto
    Летиш си ти, докато аз плача. :)))

    Благодаря ти за отзива, Ивет!
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  15. May-April, интересно тълкуване...
    Особено събирането в един символ на понятията - раздяла, молитва, път към себе си, прошка..., за да се "ре(х)абилитира" пред белия горкият черен кон. :)

    ОтговорИзтриване
  16. Много ми е близко..., поне от моя ъгъл. И аз си имам подобен бял и подобен черен, помежду си не се обичат. Когато са и двамата на дъската, все още черният сритва белия, в недовършена партия шах.
    Ама белият е красиво нещо.

    ОтговорИзтриване
  17. @ negesta
    Белият, освен че е красив, е и добричък, нали? :)

    ОтговорИзтриване
  18. Като казвам "красиво", разбирай "отвсякъде" :))))
    На първо място добричък.

    ОтговорИзтриване
  19. И аз така го разбрах, ама исках да се уверя. :)))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  20. много ми хареса, Пламене:) БЛАГОДАРЯ!!!

    ОтговорИзтриване
  21. Приятелю,
    Май, няколко души от блога ти добре ги разбирам: теб, бай ти Илия и Кръстю, и доста още, които чувствам като мои приятели, без да ги познавам... Те са си твои приятели, но ги чувствам и като мои...
    Позволи ми да замърся блога ти с едно мое стихотворение за изхвърляне. Моля те, изтрий го веднага, ако не искаш да е тук!
    Аз, освен от музика, от нищо друго не разбирам, което ми личи и от негамотността. Но надрасках това стихотворение, което прилича на "Белият кон" и си мечтая да го прочетат хора, които четат теб. Защо ли искам да се хваля пред твоята публика?... Ами, защото твоето изкуство ме вдъхновявя и ми е нужно за моята музика. Аз съм користен!!! Това стихотворение даже не ти го посвещавам на теб, а на жена ми!


    ЗАВРЪЩАНЕ

    Всеки миг към земята без звук
    блесва малка частица от звездния прах
    и оставя резка по очите ти будни,
    така уморени от взор по изгубено утре.

    В това космично море от несбъднатост
    се лутат стрелките на време от мене излъгано.
    Но ти разбираш, че то е обрало безсрамно
    твоята вяра, съдрана и хвърлена в ъгъла.

    И за какво пазиш нежност в студените пръсти,
    щом си пазиш сърцето от чуждо докосване,
    докато идвам към теб в сълза на магьосник?

    Аз съм малката светла черта
    от прашинка познала безкрая.
    И се връщам към тебе научен и знаещ
    как в звездната жар замръзват неумиращи рани.

    И пари ме нежност в безплътните пръсти.
    И... нямам сърце за докосване.
    Не отваряй очи! Пред тебе душата ми боса е!

    ОтговорИзтриване
  22. Валери, стихотворението ти е прекрасно!
    И много ти благодаря, че го доведе тук - за да не е толкова самотен белият кон!
    И... кой знае... заради него белият кон може да реши да не си тръгва...

    Поздрави, приятелю!

    ОтговорИзтриване
  23. Несподелените мечти:
    - икони недокоснати,
    копнежът пеещ ни без звук,
    в сърцето, дето носим го,
    очакваме да полетим,
    с Пегаса във безплътното
    и примирени се косим;
    обичам твойте "от къс и".
    :)

    ОтговорИзтриване
  24. Анонимен каза...

    Несподелените мечти:
    - икони недокоснати,
    копнежът пеещ ни без звук,
    в сърцето, дето носим го,
    очакваме да полетим,
    с Пегаса във безплътното
    и примирени се косим;
    обичам твойте "от къс и".


    Това може да го напише само много добър поет.
    Благодаря!
    И в същото време... бих се радвал да зная кой е авторът...

    ОтговорИзтриване
  25. Красиво! За съжаление мога само да чета. Успехи и вдъхновения! :)

    ОтговорИзтриване
  26. Чрез красива приказна символика ,в хубава мерена реч, авторът сякаш е описал древни архетипни, образи , близки до съзнанието ни и докосващи душите ни...Благодаря! Адмирации !

    ОтговорИзтриване