17 септември 2010

Цвете, рисувано с камък

The Sky is the limit Painting by Elena Shideler

Не видях това цвете, нарисувано с камък.
(Върху сивите плочки тъкмо бе заваляло).
И го стъпках с обувки, за някъде тръгнали.
Детски вик ме накара да спра, да се върна и…

Да ме пита хлапето с най-добрите очички:
Ти, дете ли си още или някакъв чичко?
Светъл гръм в този миг ни разцепи небетата.
То пое към безкрая, аз към къщи закретах…

8 коментара:

  1. Къде към къщи ??? Какъв безкрай -тук съм все още.Пък и сама не обичам да пътувам- ами ако се загубя !

    ОтговорИзтриване
  2. Лилия, ако човек пътува в група със сляп водач, вероятността да се загуби е много по-голяма, отколкото, ако пътува самичък. :)

    Е, има и любовни пътувания, едни такива, по двойки, ама те, ако се случват, са кратки. :)))

    Любовните пък тройки, четворки и други "-орки" са друга тема. :)))

    Пък и..., ако не се загубиш, как ще се намериш? :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Никога не е късно за едно завръщане към ... себе си, Бочев. Намери Детето Пламен.

    ОтговорИзтриване
  4. Светла, това е най-доброто нещо, което може да ми се пожелае.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Където и да ходи човек,по двойки,тройки и т.н. винаги се завръща у дома или в бащината къща:)))

    ОтговорИзтриване
  6. Много мило :)
    Понякога на това му викам рестартиране :)
    --
    Нали знаеш, при компютрите при рестартиране някои работи се оправят от "самосебе си", а вкарването на някои нови работи си изисква рестартирането за да сработят :)))

    ОтговорИзтриване
  7. При компютрите тая работа е лесна... :)))

    ОтговорИзтриване