няколко дни
преди последния
виждаш
че си била обичана
няколко дни
виждаш
че си живяла
няколко дни
виждаш
че не си сляпа
тогава
е късно за поглед
а още по-късно
за връщане
няколко дни
преди последния
мислиш
ех да имаше слънце
бог неслучайно
зашива клепачите
на къртиците
Сърцето непослушано не чака
ОтговорИзтриванеанализи живота ти да водят,
приятелите не разпръсват мрака,
а само утежняват всеки полет.
Не си ли сам и Бога и Слугата
на личната си величава същност?!:
- очите Господ дава ги в душата
и във ума за пътища за връщане.
Чудил съм се за това ,като ровят ще се пълнят с пръст, но едно компромисно решение щеше да е очи на задника, поне да виждат отзад какво става :(
ОтговорИзтриванеМисля си също,че и зад мен стават повече и по-интересни работи
Прощавай, днес аз съм малко много
--
А това ми хареса и замисли
Защо няма главни букви?
Сърцето непослушано не чака
ОтговорИзтриванеанализи живота ти да водят,
приятелите не разпръсват мрака,
а само утежняват всеки полет.
Не си ли сам и Бога и Слугата
на личната си величава същност?!:
- очите Господ дава ги в душата
и във ума за пътища за връщане.
Намирам нещо (малко) общо между това и философията на Ницше. Намирам нещо общо между това и Библията.
Но предпочитам този, когото усещам като приятел, дори и да не ми разпръсква мрака, дори и да ми утежнява "полета", да не си тръгва...
Да, всеки сам се ражда и още по-сам умира...
Но утилитарният сегмент в тази философия не ми допада.
Дори и да съм го приел с разума си, който ми е останал... (Ако изобщо съм го имал...).
Не бих искал и същността ми да се определя като "величава" (тук въпросът е на тълкуване на думата в противовес на "егото").
Очите наистина са в душата. Но дали са само за обратния път? Ще ми се да вярвам, че е така. Ако обратният път води към... детето...
Кръстьо, може би просто не трябва да има "главни букви"...
ОтговорИзтриванеЕх, тези мои метафори... :)
Когато става дума за любов между двама, проблемът е в главните букви. :)
Ако метафората е пречупена през призмата на собствените чувства и размисли, четящият винаги може да открие истина, дори тя да се различава от замисъла на твореца. Това е собствената истина, тя няма как да бъде всеобща и еднозначна. Всеки търси светлина, но и бяга от нея, защото тя може да изгори очите му. За това най-лесно е да си сложим очила (слънчеви), дори можем да избираме какъв цвят да бъдат лещите, но не бива да твърдим, че света е розов или черен, просто защото очилата на другите са с други лещи.
ОтговорИзтриванеПламене, получаваш моите адмирации!
Емо, споделям всяка думичка, която си написал!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!!!
Не коментирам стихове, защото мисля, че стиховете са рисунка на душата на автора, а как да коментираш чувствата?
ОтговорИзтриванеПламене, преди време, когато стартираше с блога предрекох, че можеш да имаш страхотен успех, ако започнеш да се издаваш. Все още смятам, че е така и чакам с нетърпение да си купя твоя книга.
Благодаря ти за топлите думи, Вальо!
ОтговорИзтриванеИмам една отдавна издадена книжка, а за следващата... имам някаква идея... Още не съм решил дали си заслужава да го правя.
Много са малко тези, които купуват стихосбирки. И издателствата биха били на загуба. :)
Може би бъдещето на словото е електронно, а не книжно...
Хората нямат пари за ракия (и хляб), ти говориш за купуване на някакви стихчета. :)
И в така наречения "цивилизован" свят, и там поезията се дотира от държавата. С някакви "културни" намерения. :) Всъщност, играта винаги е била игра на влияние...
България вече е трудно да се нарече държава...
А пък поезията (съвременната) няма как да бъде търговски продукт, от който да печелят издателите. Или трябва да са обвързани с някакви държавни дотации, или да са по някакъв начин забогатели мисионери. :) Или самите себе си да са продали на някакви лобистки интереси...
Класа!!!
ОтговорИзтриванеЗдрасти, Владо! :)
ОтговорИзтриванехубаво е
ОтговорИзтриваненапомни ми на Лафонтен и басните му
(дали е ходел бос? ;) )