15 март 2010

Проходимост



Ще си наложа да те няма. С разум.
И сънищата си ще забранявам.
Кутия е домът ми. Вече празна.
Летя в междупланетната си яма.

Дали си тук и там? Дали те има? –
Не знам. Но преживяното се срути.
Телата без души са проходими
по всички набелязани маршрути.




11 коментара:

  1. Поздрави! Хубаво е, малко тъжно.Лека вечер.

    ОтговорИзтриване
  2. Хубаво е и ..кара ме да мисля :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво е.
    С лек привкус на "Скитникът между звездите"
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Хубаво е... натъжи ме... замисли ме...
    И започнаха въпроси... разум... що е то...
    Усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  5. В един филм(не помня, кой),главният герой повтаряше, че една жена минала през сърцето му и оставила дупка, през която сега непрекъснато преминавал вятъра...
    Поздравления.:)

    ОтговорИзтриване
  6. Облечена в чудесна поетична премяна ...
    ...мисълта си остава бумеранг...
    milone

    ОтговорИзтриване
  7. Харесва ми,съвпада с настроението ми(особено първия куплет).Пиши младежо!Руми

    ОтговорИзтриване
  8. Страдание съм, жива рана,
    родена от човешки правила,
    от болка вия към звездите,
    сълзи обливат новите крила.

    ОтговорИзтриване
  9. Чудесно е!
    Телата без души са проходими
    по всички набелязани маршрути.

    ОтговорИзтриване
  10. Благодарен съм на всички, които ми отделят от времето си!

    ОтговорИзтриване
  11. такава ужасяваща празнота... за жалост усещането ми е познато... и затова не ми се четат такива стихотворения :(
    москва

    ОтговорИзтриване