Врачка

Тя ми разказа своята версия
за случилото се с мен.
Тръгна от Ловеч, мина през Персия –
и ми преряза вените.

А трябваше само да се обърне –
да види, че ти си тук.
По калдъръма на старо Търново
сред просветления звук.

Колко ми трябваше там да бъда –
някакъв друг мой живот?
Ех, необмислен е този гъдел,
пред прага ти да се кротна.

И да попитам с очи от бисери:
“Кой ще ни раздели?”
Врачката каза, че те измислям.
А от измислиците боли.