Ще си наложа да те няма. С разум.
И сънищата си ще забранявам.
Кутия е домът ми. Вече празна.
Летя в междупланетната си яма.
Дали си тук и там? Дали те има? –
Не знам. Но преживяното се срути.
Телата без души са проходими
по всички набелязани маршрути.
Поздрави! Хубаво е, малко тъжно.Лека вечер.
ОтговорИзтриванеХубаво е и ..кара ме да мисля :)
ОтговорИзтриванеХубаво е.
ОтговорИзтриванеС лек привкус на "Скитникът между звездите"
:)
Хубаво е... натъжи ме... замисли ме...
ОтговорИзтриванеИ започнаха въпроси... разум... що е то...
Усмихнат ден!
В един филм(не помня, кой),главният герой повтаряше, че една жена минала през сърцето му и оставила дупка, през която сега непрекъснато преминавал вятъра...
ОтговорИзтриванеПоздравления.:)
Облечена в чудесна поетична премяна ...
ОтговорИзтриване...мисълта си остава бумеранг...
milone
Харесва ми,съвпада с настроението ми(особено първия куплет).Пиши младежо!Руми
ОтговорИзтриванеСтрадание съм, жива рана,
ОтговорИзтриванеродена от човешки правила,
от болка вия към звездите,
сълзи обливат новите крила.
Чудесно е!
ОтговорИзтриванеТелата без души са проходими
по всички набелязани маршрути.
Благодарен съм на всички, които ми отделят от времето си!
ОтговорИзтриванетакава ужасяваща празнота... за жалост усещането ми е познато... и затова не ми се четат такива стихотворения :(
ОтговорИзтриванемосква