Разтегливите разстояния
късат нишките
на онова,
което овърза бора за слънцето.
Да се спукаш от смях…
Моят учител ми казваше,
че сме хора.
Ако станем човеци,
Бог ще се гръмне.
Никой не обича подобията.
18 март 2010
Подобия
Разтегливите разстояния
късат нишките
на онова,
което овърза бора за слънцето.
Да се спукаш от смях…
Моят учител ми казваше,
че сме хора.
Ако станем човеци,
Бог ще се гръмне.
Никой не обича подобията.
Етикети:
Философствени
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Жестоко!
ОтговорИзтриванеНовият Диоген ...и още нещо.:)
Тук сякаш има повече яснота, заради помощната картинка...
ОтговорИзтриванеКръстю, уби ме с това "и още нещо" :)))
ОтговорИзтриванеЛора, у всеки голям човек дреме едно мъничко Пигмалионче :)
ОтговорИзтриванеОсвен него дреме и нещо друго. Пшеничено зрънце.
ОтговорИзтриванеА боровете са молитви.
Човек съм без Аз.
ОтговорИзтриванеУчителят мой казваше:
- не знам,
в ръцете твои е животът й,
дали ще бъде жива или не.
На пеперудата в крилете
живее цялото небе,
ухание са тихо на жена.
Достойна ли е твоята ръка?!
Анонимен, много е красиво това.
ОтговорИзтриванеАко не се лъжа, е и дзен-философия...
А на подобен личен въпрос бих отговорил: не, не е достойна ръката ми...
Лора, много е хубав този образ борове-молитви.
ОтговорИзтриванеНо дали са молитвите на пшениченото зрънце?...
Не зная... единствено се надявам на чистотата им.
ОтговорИзтриванеАз пък се взрях в картината...
ОтговорИзтриванеСтиховете някак се плъзгат наоколо...Прекрасно!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че си тук, Ники!
ОтговорИзтриванемоят вариант (ако смея):
ОтговорИзтриванеРазтегливите разстояния
късат нишките
на онова,
което овърза бора за слънцето.
Да се спукаш от смях…
Моят учител ми казваше,
че сме хора.
Ако станем човеци,
Бог ще се гръмне.
...........
Бог все още не е правил опит, което, струва ми се, е добре ;)
Баба ми казваше - Прекален светец и Богу не е драг. Амин. :)
Та - хареса ми това стихче, а и стихотворението за Ботев. Благодаря! еола
Благодаря ти, еола!
ОтговорИзтриване