18 март 2010

Подобия



Разтегливите разстояния
късат нишките
на онова,
което овърза бора за слънцето.

Да се спукаш от смях…

Моят учител ми казваше,
че сме хора.
Ако станем човеци,
Бог ще се гръмне.

Никой не обича подобията.



14 коментара:

  1. Жестоко!
    Новият Диоген ...и още нещо.:)

    ОтговорИзтриване
  2. Тук сякаш има повече яснота, заради помощната картинка...

    ОтговорИзтриване
  3. Кръстю, уби ме с това "и още нещо" :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Лора, у всеки голям човек дреме едно мъничко Пигмалионче :)

    ОтговорИзтриване
  5. Освен него дреме и нещо друго. Пшеничено зрънце.
    А боровете са молитви.

    ОтговорИзтриване
  6. Човек съм без Аз.
    Учителят мой казваше:
    - не знам,
    в ръцете твои е животът й,
    дали ще бъде жива или не.
    На пеперудата в крилете
    живее цялото небе,
    ухание са тихо на жена.
    Достойна ли е твоята ръка?!

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен, много е красиво това.
    Ако не се лъжа, е и дзен-философия...
    А на подобен личен въпрос бих отговорил: не, не е достойна ръката ми...

    ОтговорИзтриване
  8. Лора, много е хубав този образ борове-молитви.
    Но дали са молитвите на пшениченото зрънце?...

    ОтговорИзтриване
  9. Не зная... единствено се надявам на чистотата им.

    ОтговорИзтриване
  10. Стиховете някак се плъзгат наоколо...Прекрасно!

    ОтговорИзтриване
  11. моят вариант (ако смея):

    Разтегливите разстояния
    късат нишките
    на онова,
    което овърза бора за слънцето.

    Да се спукаш от смях…

    Моят учител ми казваше,
    че сме хора.
    Ако станем човеци,
    Бог ще се гръмне.

    ...........

    Бог все още не е правил опит, което, струва ми се, е добре ;)
    Баба ми казваше - Прекален светец и Богу не е драг. Амин. :)
    Та - хареса ми това стихче, а и стихотворението за Ботев. Благодаря! еола

    ОтговорИзтриване