09 март 2010

Врачка



Тя ми разказа своята версия
за случилото се с мен.
Тръгна от Ловеч, мина през Персия –
и ми преряза вените.

А трябваше само да се обърне –
да види, че ти си тук.
По калдъръма на старо Търново
сред просветления звук.

Колко ми трябваше там да бъда –
някакъв друг мой живот?
Ех, необмислен е този гъдел,
пред прага ти да се кротна.

И да попитам с очи от бисери:
“Кой ще ни раздели?”
Врачката каза, че те измислям.
А от измислиците боли.



9 коментара:

  1. Браво,
    Както винаги..впечатляващо и супер оригинално!
    Безспорно..един от любимите ми поети!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Боби! Наистина ме зарадва с коментара си!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Хубавото си е хубаво както винаги!

    ОтговорИзтриване
  4. :)))Чудесно...,както винаги!!!
    А,измислиците нали са премислени...,значи не са измислици...
    Честит Рожден Ден !!!
    Подарък още една измислица:)))

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=5772&Level=1
    milone

    ОтговорИзтриване
  5. ЧРД!
    А щом боли, значи сме живи :)
    Москва

    ОтговорИзтриване
  6. Животът ни започва първо с приказките, които също са измислици, така че явно сме закърмени с тях и са ни нужни...:), обаче ако имаш муза напиши ми нещо от заСмените...моля
    :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря на Руми, Роси, milone, Москва и bampi!

    bampi, нещо не ми се усмихва музата :))

    ОтговорИзтриване