19 февруари 2010

Полуживотно

Изображение: www.librarising.com


Направено от глина с кална памет,
от девет зли орисници проклето,
похърква в полусън полунаяве
полуживотното в получовека.

Оглозгало е костите на Ницше
и се присмива на Сократ и Платон.
Търкаля се в запалени стърнища,
покрили с есен краткото ни лято.

Но някой ден, когато бъдем цели,
събрали в зимния си сън вселени,
с червената си кръв ще го уцелим
в сърцето, от полуживот зелено.



6 коментара:

  1. "с червената си кръв ще го уцелим
    в сърцето, от полуживот зелено."
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Убеден ли си? Дали знаеш къде е сърцето му, може би човешката аналогия тук е неумесна.

    ОтговорИзтриване
  3. Сериозно стихотворение. И много тежко, тъжно ми става, като се замисля за този неизбежен финал на света ни. Представяш ли си! - дотогава вече отдавна ще са забравили за удоволствието да се чете поезия...
    Здравей!
    Москва

    ОтговорИзтриване
  4. "...похърква в полусън полунаяве
    полуживотното в получовека."

    Силно стихотворение!
    Картината привлича като магнит!

    ОтговорИзтриване