Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.
Потъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
Очите си от шепи пием
през пушека на мокър въглен.
Все мъчим огън да разпалим,
че да ни види самолетът.
Ама в душичките ни кално е
от многая на многа лета.
Ще съмнем светли робинзони,
когато късно е за суша.
Пробили дупката озонова
и в пеперудите заслушани.
Хубаво, майсторе! Финалът се разфокусира, но от мъглата изплува последният стих и нещата си идват на мястото :)
ОтговорИзтриванеЧестито ти!
Москва
Ти си!
ОтговорИзтриване@ Москва
ОтговорИзтриванеЕх, ако беше написала "майсторе" с главна буква, ушите ми щяха да пробият покрива. :) Така само направиха дупка в тавана. (Ама не малка) :))) Поне съм сигурен, че имаш чувство за хумор, затова си позволявам дозичка фриволност :)
@ Кръстю
Аз съм, както се казва, с извинение :)))
Благодаря, приятелю!
ИСТИНСКО!!! ТИ СИ ЗНАЕШ:)))
ОтговорИзтриванеmilone
Ето това много ми хареса:
ОтговорИзтриванеПотъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
На пеперудата крилата
ОтговорИзтриванесъс нежни думи той горя,
тя отърва се от земята
на кой му идва ред сега.
Благодаря за удоволствието.
ОтговорИзтриванеТози "бермудски тъпоъгълник" адски ме впечатли.
:)
И аз благодаря на всички.
ОтговорИзтриванеНа Анонимен ще кажа, че е мой ред...
Вероятно си тук
ОтговорИзтриванеи пак не спиш,
любими ...
Защо решил си,
че е болка любовта!?
Или е Бог във теб,
или не я познаваш,
останалото ...
са човешки слова.