Изображение: www.librarising.com Направено от глина с кална памет,
от девет зли орисници проклето,
похърква в полусън полунаяве
полуживотното в получовека.
Оглозгало е костите на Ницше
и се присмива на Сократ и Платон.
Търкаля се в запалени стърнища,
покрили с есен краткото ни лято.
Но някой ден, когато бъдем цели,
събрали в зимния си сън вселени,
с червената си кръв ще го уцелим
в сърцето, от полуживот зелено.
"с червената си кръв ще го уцелим
ОтговорИзтриванев сърцето, от полуживот зелено."
milone
Убеден ли си? Дали знаеш къде е сърцето му, може би човешката аналогия тук е неумесна.
ОтговорИзтриванеСериозно стихотворение. И много тежко, тъжно ми става, като се замисля за този неизбежен финал на света ни. Представяш ли си! - дотогава вече отдавна ще са забравили за удоволствието да се чете поезия...
ОтговорИзтриванеЗдравей!
Москва
Ще "сме", Москва... :)
ОтговорИзтриване"...похърква в полусън полунаяве
ОтговорИзтриванеполуживотното в получовека."
Силно стихотворение!
Картината привлича като магнит!
Благодаря, Ицо!
ОтговорИзтриване