Изображение: www.berkshiresartgallery.com Скърца стълбата, по която се връщаш
в една изтъркана гама ла минор.
Натежали са пръстите, но още са кръшни.
Виж, буренясал е дворът.
Аз все още съм черен клавиш
на един остарял клавесин. Но те помня.
Не заспивах, когато заспиваше.
Убиха ни кучето. Беше бездомно.
Не знам как да те срещна. Със струна ли?
Може би имам нужда от акордьор.
Вместо кучето вия по пълнолуние.
А една ябълка цъфна на двора.
Много добре ми звучи.Поздравления:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Dani!
ОтговорИзтриванеЧудесно стихотворение!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесало, Nezabravima! :)
ОтговорИзтриване"Може би имам нужда от акордьор."...
ОтговорИзтриванеmilone
Може би всеки има нужда (понякога), milone :)
ОтговорИзтриванеДълго чакано и неочаквано завръщане...
ОтговорИзтриване:)
"Не заспивах, когато ти заспиваше" ..."не знам как да те срещна" ...много ме заболя от това...ох ххх много думи .....несъбрани и неказани...много болка има ...
ОтговорИзтриванеbampi, май има нещо такова :)
ОтговорИзтриванеtanisto, да... насъбраното неказано често боли...
ОтговорИзтриванеМного човешко, добро стихотворение.
ОтговорИзтриванеАко питаш за формата - ритъмът тук-там може да се пипне нежно - с пунктуацийка или смяна на формата на думата. Като го поогледаш, сам ще се сетиш. Аз вече видях, но много ми стана да те коригирам, засрамих се :))
Москва
хареса ми
ОтговорИзтриванесамо нещо дребно буренясАл е дворът
Писах в Хулите, че уж нарочно съм го оставил недодялано, но вече се замислям. :) Все още не знам дали няма да се развали, ако се "изглади". Формата тук не искам да е обвързана със строга ритмическа стъпка.
ОтговорИзтриванеВиждам места, където може да се "пипне", но има опасност да се "карамелизира". :))
Бих се радвал да кажеш това, което ти виждаш, Москва.
Без никакво засрамване. :))
Благодаря за корекцията в "буренясъл"! :)
ОтговорИзтриванеНе го променяй... няма да бъде същото...
ОтговорИзтриванеТо принадлежи на момента си.
Ранима пролет, и много красива, с акордите на тишината си :)
Пролетта е ранима... Тишината е силна :)
ОтговорИзтриванеЕдна от детските ми мечти беше да пиша стихове.Няма да крия,че опитах.Вдъхновявах се от факта,че можеш да изкажеш чувствата си в рими.Звучеше ми някак си приказно.Въпреки опита за който споменах,общо взето нищо не се получи.Поне според мен.Тримата човека които имаха..честа да видят опита ми,твърдяха обратното,че имам бъдеще..като поет.Аз обаче го приех за подигравка и загърбих всичко.Това не означава,че обърнах гръб на поезията.Напротив.Интересувах се от нея.Но въпреки интереса ми,винаги съм я възприемал като нещо еднообразно и монотонно.При теб обаче не е така.Звучиш адски различно и същевременно също толкова адски пленително.Имено заради това,списъкът ти с почитатели набъбна с още един...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за милите думи, Боби!
ОтговорИзтриванеНе може да не се чувствам поласкан. :)
Има нещо, което е по-важно от поезията. Това, според мен, е да си човек с гражданска (извинявай за обезцененото понятие) съвест, която да му пречи да бъде примирен. Ти си такъв. Впечатленията ми са от прочетеното в блога ти. Непримиримият търсещ дух го има у теб. Дали ще бъде "овеществен" в изкуство или в публицистика, или в нещо друго, не е от съществено значение. Вярвам в хора като теб.
Поздрави,
Пламен
звучиш провакативно .
ОтговорИзтриванене ,че съм си мечтала на 3 години
да пиша рими ...
за а пишеш в рими ..
е много СИНЗЕТИВЕН трябва да си
аз мисля ,че това е и ...болка ...
,а кой си мечтая за това!!!
хахахахаааааааа!
Анонимен, това, предполагам, е реплика към Боби...
ОтговорИзтриванеДа, сензитивността няма много общо с прагматизма.
Ама, според теб, децата прагматични ли са?
Те си слагат ръката в огъня, преди болката от огън да се запамети. Това обаче не ги прави по-малко човечни от хората, а точно обратното. Такива неща си мисля...
допаднаха ми тези пръсти, издърпват цялата унилост и разцъфват деня.
ОтговорИзтриванеблагодаря :)
Аз ти благодаря за прочита!
ОтговорИзтриване