18 февруари 2010

Поетичен остров



Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.

Потъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
Очите си от шепи пием
през пушека на мокър въглен.

Все мъчим огън да разпалим,
че да ни види самолетът.
Ама в душичките ни кално е
от многая на многа лета.

Ще съмнем светли робинзони,
когато късно е за суша.
Пробили дупката озонова
и в пеперудите заслушани.



9 коментара:

  1. Хубаво, майсторе! Финалът се разфокусира, но от мъглата изплува последният стих и нещата си идват на мястото :)
    Честито ти!
    Москва

    ОтговорИзтриване
  2. @ Москва
    Ех, ако беше написала "майсторе" с главна буква, ушите ми щяха да пробият покрива. :) Така само направиха дупка в тавана. (Ама не малка) :))) Поне съм сигурен, че имаш чувство за хумор, затова си позволявам дозичка фриволност :)

    @ Кръстю
    Аз съм, както се казва, с извинение :)))
    Благодаря, приятелю!

    ОтговорИзтриване
  3. ИСТИНСКО!!! ТИ СИ ЗНАЕШ:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. Ето това много ми хареса:
    Потъна празната гемия
    в един бермудски тъпоъгълник.

    ОтговорИзтриване
  5. На пеперудата крилата
    със нежни думи той горя,
    тя отърва се от земята
    на кой му идва ред сега.

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за удоволствието.
    Този "бермудски тъпоъгълник" адски ме впечатли.
    :)

    ОтговорИзтриване
  7. И аз благодаря на всички.
    На Анонимен ще кажа, че е мой ред...

    ОтговорИзтриване
  8. Вероятно си тук
    и пак не спиш,
    любими ...
    Защо решил си,
    че е болка любовта!?
    Или е Бог във теб,
    или не я познаваш,
    останалото ...
    са човешки слова.

    ОтговорИзтриване