Понякога мълчанието е вик
в дълбока земя,
от който само глухите тръпнат.
Ако животът бе такъв наркотик
като любовта,
щяхме да сме безсмъртни.
А той е недовършено многоточие,
глас на риба
в най-шумните океани.
И го живеем неволно или нарочно,
но все не достигаме
точката покаяние.
Кипят замразените градуси
в сърдечните термометри.
Превръщат кръвта ни в пара.
По масите гладни гларуси
пишат сонети.
А целият свят е гара.
Забравил съм вече
кой влак да чакам –
пристигащ или заминаващ.
Хлевоустието е вечност,
вавилонски придатък.
Разминаване за останали.
Преразказани мъдри притчи
за добри или лоши,
за бедняци, търгаши…
И нечуто, неуко, обичам те…
От всички хиляда и четири нощи –
последните три са наши.
На картинката с лятящата риба забелязах тънка нишка.
ОтговорИзтриванеА вие? :)
Летящите риби ги ловят за обяд в Академията на НЕуките. Но в чакалнята на гарата риба няма, а над разминаващите се дърдорещи (хлевоусти) непокаеници, чакащи влака за Вавилон, се реят безсмъртни сонети, ловят гларуси и правят студенокръвна любов с тях. И така - три дни.
ОтговорИзтриванеПравилно ли тълкувам картинката и стихотворението? :)
Джеймс Блонд
P.S.
ОтговорИзтриванеА в ума ми се блъскат съвършени многоточия, нищо че стихотворението е недовършено... :)
Джеймс Блонд от гара Плов...
Как е времето в LOVE-ч ?
ОтговорИзтриванеКолко по-лесно би било, просто да приемеш живота на шега и да спреш да изравяш потънали любови. Едно неуко "обичам те" и 3 дена приказка... и многоточие.
ОтговорИзтриванеГаров хотел
ОтговорИзтриванеИзпратих с най-ранния влак и моята
най-последна надежда за сън.
Крача край простите мебели в стаята.
Крачи и простото утро навън.
Циганки тихо метат тротоара,
а в ушите ми дращят метли.
Ежесекундно стенното огледало
ме следи с възпалени очи.
Бяга времето с темпа на трафика
към Рим, Крим, Кричим, Етрополе...
По следите на чия биография
ще тръгна и аз? - накъде?
Куфарът чака готов, неотварян.
Пак бях във хотел без закуска.
Чистачака отвън ме пъди със "ало!..."
А аз бос съм в часа за напускане.
Дон Филиб
Правописни грешки:
ОтговорИзтриванеНа предпоследния ред пише "чистачака". Да се чете "чистачка".
По вина на домашна ракия No 3.
Джеймс Блонд, абсолютно правилно тълкувание! :)
ОтговорИзтриванеДон Филиб, това е едно от най-хубавите ти стихотворения, които съм чел!
Хубавао, та хубаво!
Изкефи ме!!!
Светле, който може, го може. :)
ОтговорИзтриванеАз опитвах, ама не се научих...
Не, искам да кажа, можех, ама вече не мога. :)
Бих искал да мога да се обърна към теб с „приятелю”, но знам, че съм си спечелил името на „бясно куче”.
ОтговорИзтриванеСлучвало ли ти се е да почувстваш, да осъзнаеш ясно, че понякога попадаме в един „егрегор”, в едно колективно поле, в което никакви лица и събития не са случайни.
Ти на 15 август публикуваш "Майстор". След един месец започва едно люто „Майсторосване”/мАЙСТОРОСВАНЕ в блога на Зеленогорова.
Сега публикуваш тая гара, на която и аз стоя бос (оня, бездомника, анонимника до дон Филиб) и тракането на изпуснати влакове резонира разрушително в мен.
Понякога ми се струва, че животът, какъвто го живеем се е случил по невнимание и поезията е опит да се върнем в някакъв забравен дом, от който сме дошли, за да стоим на гарата, докато някое мълчание ни проглуши с всичките си издълбани многоточия...
ОтговорИзтриванеАко позволите, г-жо/це, моментът на невниманието е доста уточнен - когато баба ни Ева е поела ябълката забравайки/пренебрегвайки заръките,да не се яде от нея, тъй като още е зелена/незряла и като такава с много лоши последици.
ОтговорИзтриванеСЕКСИ
ОтговорИзтриване(тавтологии от гара Пловдив)
Как нямам дрехи, докато свиря!...
Светът разхожда голи кученца в намордници...
И все е гола тишината. И красива...
И секс-непросветен е всеки, непрочел бай Фройд.
Кога ли ще разтърся аз тавана,
под който дремят голо-златните фазани?
Кога ли, свирейки ще съм в интериора
на секси бара, с най-френските ликьори?
Какво да съблека, музико, да бъдем с тебе голи?
Облечен съм във дрипи. Сърцето ми - неравноделно...
За него висшата ти нота е трамплин за скок надолу !
А уж, това прозрение изисквало поет, съвокуплен с поема...
Дон Филиб
Дончо, изкарай още някоя,че много хубави ги редиш! Хем може да мине някой и да хвърли някоя стотинка за кафе, че да се сгреем в този студ.
ОтговорИзтриванеКъм мен може, но ако някой демонстрира недобро отношение към читателите на блога, ще бъда принуден да изтривам коментари, нещо, което досега не ми се е налагало да правя и се надявам да не се случва.
ОтговорИзтриванеРоси, и на мен така ми се струва. Така е с всяко изкуство, не само с поезията...
ОтговорИзтриванеАнонимен, на мен винаги ми е било трудно да приемам анонимността със сърцето си. Разбира се, тя е право. Право, от което предпочитам да не се възползвам.
ОтговорИзтриванеЗащо "бясно куче"? Искаш да кажяш, че ти си този, заради когото Светла наложи модерация на коментарите в болога си ли? Ако не съм разбрал, прощавай.
То за стотинките само с моите стихчета няма много да спечелим. Ще трябва и акордеонче, цигулчица... Или някое фокусче... Там съм по-добър. Ама иначе, извинявам се! Прекалих с включванията. Отивам си в моя ъгъл, където съм си само
ОтговорИзтриванеДончо, без право на помилване :)
Валери, кефи ме твоето чувство за хумор и автоирония. :))
ОтговорИзтриванеА, и не се впрягай, в моето си пространство, част от което е този блог, аз имам възможност да преценявам кой е прекалил и кой не. Някой може да праща, вероятно, в ъгъл, но в някое друго време и друго място. Не и тук, където си винаги добре дошъл.
ОтговорИзтриванеСтрахотни поети, страхотно се получи! Не бих заменил в никакъв случай мястото на босоног бездомник на тази гара, с някакво, например, в Бъкингамския дворец.
ОтговорИзтриванеСамо дето началникът малко строг, но то си трябва и ред.
Ми то иначе какъв началник на гара ще е? :)))
ОтговорИзтриванеВместо да се разминават, влаковете ще вземат да се бутат челно. :))))))))
Стихове с вкус на кафе
ОтговорИзтриванеИма стихове, пушещи пури, други - над чашка улисани.
Има стихове дрипави или пък, от глава до пети - в кадифе.
Руска рулетка дреме във всеки стих ненаписан.
Но защо ли все още нямаме стихове с вкус на кафе?...
Ще отида на гарата, там върху справедливата линия,
между слепи семафори, притичващи сенки и климати.
Ще разбърквам анонимни слова в безсловесната своя чинийка
и ще трупам пак в нея стотинки за топло кафе за през зимата.
Ще се чудят какво съм безпътните псета и безплътни пияници.
Ще клатят глави и ще придърпват децата си майките.
Ще мислят, че луд реди думи по релсите и иска да чуе овации.
А аз просто ще чакам да се чукнем с кафе със влака за Рая.
Дон Филиб - Дончо :)))
Пламене, дано не досаждам и на теб вече! :)
Все пак, това мое "произведение" е само една реплика към друг анонимник, като мен.
С най-голямо удоволствие бих почерпил с кафе, даже и с водка, този, който те провокира да напишеш това стихотворение, което много, ама много е готино, Дон Филиб!
ОтговорИзтриванеСтихотворението наистина е разкошно и ме радва.
Може би ми харесва толкова, понеже в него има всичко от моята същност и моето състояние...
Но... не е само това...
Майсторски е написано, с убийствени метафори...
Разприказвах се, а не биваше. Това е от стихотворенията, след прочита на които се мълчи...
Eй, Дончо! Жив да си, братче! Напълни ми душата! Стопли ме за цяла зима! Бе, какво беше това кафе! От бюфета на влака за рая ли го напълни!
ОтговорИзтриванеГосподин началник, ти ше извиняваш, че ние тука с Дончо, такова...
Ааа за Рая! Ами ти къде най-често ходиш с латерната, тука на гарата ли, на площада ли, къде? Да наминавам аз! Хем ще те слушам, по-весело е тъй, пък и покрай теб, повече хора ще се завъртат и за мен някоя стотинка може да падне?
ОтговорИзтриванеДнес седях дълго на върха на едно възвишено тепе, пуших, пих, замърсявах околната спеда, но накрая реших така:
ОтговорИзтриванеКолкото - толкова!
Каквото - такова!
Когато - тогава!
В това е смисъла на туйто!
Дон Филиб
P.S.:
ОтговорИзтриванеА не е ли?
Е :)
ОтговорИзтриванеЕ, Дончо, е. Щото, ако не е, къде щеше да е наземенимото очарование и разочарование на случайните и "случайните" срещи по гарите и автогарите за Рая и Ада. И тогава всички щяха да се преместят на гарите, а бездомниците... Изобщо щеше да се загуби смисъла на онуй.
ОтговорИзтриванеСполай за кафето!
Г-н, началник...
Пламка,
ОтговорИзтриванеде са гадните копИлета ?
:)))))
тия дни, мисля... на мнооого дълго и нашироко да опиша същите неща, дето ти си казал в няколко съвършени стиха.
ама ако не дам свобода на бръмбарите - бръмвам, че само заради това пиша :)
Иначе, мразя гарите... стискат за гърлото... отказвам ги, освен, ако не са за телепортация.
Много ми трябва владеене на телепорта.
Ако някой знае този чалъм - плащам щедро.
Не зачитам, обаче, само психическото преместване във пространство-времето, както и осъществяването му в насипно състояние :)
Светланко, в парламента са и не само там. Мамичката им олигархическа. Някъде там искам да се телепортирам с голямата си бомба многократно. Ама да бъда безсмъртен няколко пъти в различни свидни български локации.
ОтговорИзтриванеНе зная за кои мои стихове говориш, но ако съм жив дотогава, ще се радвам да прочета.
Еволюция ли? Няма такова животно.
Виж кво, майна,
ОтговорИзтриванеНай-после в блога ти се появи един истински приятелски коментар на стихотворението, което си публикувал най-отгоре, под което се развилняха куп глупости... . Не познам Светлана, но коментарът и е ослепителен! Това са, аджаба, приятелски реплики, хвърлени от Поетеса, която за първи път между всички (и заради всички) поети си признава, че не владее телепортация!... Това е невероятно признание! А аз от името на всички дон-филибовци и техните аноним-опоненти, ти се извинявам, заради гарите и гаровите простоти, които се изписаха в блога ти, макар че ти доста толерантно се отнесе всички.
Днес предлагам на надгаджващите се в блога ти, да си признаем, че не владеем телепортация и да не се питаме повече кой е между нас поета! : )
Благодаря ти за съвършеното "Недовършено многоточие"!
Валери
Аз владея телепорта. Светла да ми се обади, за да уточним начина на плащане.
ОтговорИзтриванеДо Валери:
ОтговорИзтриванеВиж кво. „Стихотворението” на Пламен е толкова хубаво, че беше кощунствено да го коментираме, като стихотворение. За мен то БЕШЕ една друга реалност, която ти вече разруши. Ние просто споделихме настроението и впечатленията си в една игра, в която „Дончо” се включи, по мое скромно мнение на ниво и мисля, че само обогатява и сгъстява атмосферата на „оригинала” – (originalis – «първоначален”) като си е в органично единство.
„Господи, запази ме от приятелите ми, с враговете си ще се справя сам!”
P.S.
Ако бях на Пламен, бих изтрил всички коментари след последния на дон Филиб.
До Анонимния:
ОтговорИзтриванеНе знам какво съм разрушил, но предлагам да заровим томахавките, защото водим спор във чужда стая. Колкото до Дончо, Дон Филиб, Джеймс Блонд и Валери, това съм все аз, ако не си разбрал.
Пък и това си е някакъв вид телепортация :)))
А съм съгласен с теб,че в коментарите ни има за триене,
но само Пламен може да реши какво да е то.
Валери
Е, съвсем не е задължително коментарите да са точно по стихотворението. :)
ОтговорИзтриванеАко ви е интересно, вижте ТУК
199 коментара под един мой невзрачен опит. :)
Мен ме радва всеки отзив, стига да не е обиден за другите, които са си направили труда да четат и да споделят мислите си.
Валери, евала! Хвана ме!
ОтговорИзтриванеНо виж какво се бях подсетил от превъплъщението ти като Валери1: на тази гара й липсваше полицай, който да развали купона и да ни напомни, колко крехко е доброто, красивото, поезията, колко трябва да го ценим и да не си пестим усилията, поради които то съществува.
Но пък аз, г-н началник, се отнасям с подозрение към реда и имената. Щото природата си е едно, ботаниката - едва ли не противоположното. Но и двете имат място - представяш ли си сега един виртуален фотограф да ни "снеме": висок, строг, достоен, началник гара, с униформа с лъскави копчета, с етикетче на горния джоб: "Пламен Бочев - началник гара" беседва снизходително с босоног, анонимен, бездомник по "отвлечени" теми.
Колкото ти си "бездомник", толкова аз съм началник. :)))))
ОтговорИзтриванеВиж, че не си анонимен, засега не си ме убедил. :)
Пък..., кой знае?... :)))))
Да приключим с нещо по-малко спорно - ти си чудесен поет, а аз харесвам доброто изкуство.
ОтговорИзтриванеАнонимен,
ОтговорИзтриванечакам те, да се телепортираш при мен... и кинтите ти съм приготвила!
Хем ще ми демонстрираш по този начин стоката!
@Плам,
ама застудя и глей к'ва веселба настана по кръчмите :)
размислям... дали пък да не взема да "отпуша" коментирането и да обявя пълна анархия, че и без това го караме през просото.
По този повод се сетих един виц да ви рекна:
Където види вълкът заека в гората и опппа... го ебва.
Поизмъчил се зайо, едвам вече върви, отишъл да се оплаче на лъва.
Лъвът понеже бил строг и справедлив, викнал и вълка и в негово присъствие помолил двамата да се разберат.
Вълкът казал, без онождане нема да стане!
Заекът проплакал и помолил поне за нек'ъв ред.
Накрая, вълкът склонил и си стиснали ръцете, само в сряда и петък да опъва заека.
Минали няколко дни, дошла срядата, вълкът ебнал зайко, после в четвъртък пак, и в петък... събота, неделя...
Ядосал се заекът, възпротивил се:
- Защо бе вълчо, нали се разбрахме само в сряда и петък да ме поебаваш... Кво става сега! Кви са тез простотии!?
- Верно е - отвърнал вълчо, - разбрахме се, ама като го натопорча, та спирка нямам! Вземи един тефтер, почни да пишеш тез' дни, дето съм ги нарушил, после наведнъж ще ги приспаднем, та и ти ще си починеш.
Съгласил се зайко, кво да прави!
След месец, минава лъвът и гледа зайко седнал на един камък, около него фърчат листа... тетрадки...
- Кво става, зайко, как вървят нещата с вълчо?
- Мани, мани, не стига, че ме опъва всеки ден, ама и така съм затънал в бюрокрация...
:)
май вица ми е даже по темата :)))))
Наздраве на всички !
И около мен хвърчат тетрадки. :)))
ОтговорИзтриванеПак прочетох "стихотворението". Еми много ми харесва. За мен е като вход в друга реалност.
ОтговорИзтриванеШе ме извинява госпожата, че се намесвам, но я чух, че се интересува от телепортация, а аз (не съм се родил бездомник и не съм бил такъв цял живот. И за мен е имало време в което съм си мислел, че имам дом) имам малко наблюдения по телепортацията. Проблемът с телепортацията е, че човек не може да се телепортира от себе, а обикновено, това е скритата мотивация за телепортация. Като оня виц за гарджетата, които искали да си преместят гнездото.
Казвам, обикновено, щото не искам сега да твърдя, че познавам госпожата, което не значи и че не я познавам. Просто не желая това да бъде въпрос.
Ше ме извините още един път.
Изоках се Пламка, надъъъълго и бая на широко :)))))
ОтговорИзтриванесамо споменавам :)
Светле, страхотен разказ!
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Искам да питам, ако може, някой да ми отговори: Академията на Неуките, тук и сега ли се основа, и "кръсти" така, или си е по-отдавна, а просто аз научавам сега?
ОтговорИзтриванеЗдравейте!
ОтговорИзтриванеАкадемията е прясна и сочна, каня Ви да се присъедините като един от първите членове.
А, не съм съгласен. Ще цитирам Д. Подвързачов: Събрали се Използвачко, Подмазко, Присламчо, Натрапчо, Интрижко, Клеветчо — и решили да образуват народ… После си направили и Академия...
ОтговорИзтриване... Това за академията Подвързачов не го е казвал, ама добре се връзва като продължение...
ОтговорИзтриване...демек Академията на Неуките отдавна е класика.
ОтговорИзтриванеПоследните три речи са от един стар анонимен академик!
Здравейте, г-н Бочев,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за предложението. С най-голямо удоволствие бих се присъединил. За мен би било чест. Но страхувам се, че вече е безвъзвратно късно. Аз съм от онея наивно трупали мъдрост и сега немога да насмогна на печалта. Как завиждам и облазявам нищите духом, чистите по сърце, онези, които са като децата. Но за мене вече е късно. Аз отдавна съм натровен от ябълката на познанието. Изгонен съм от Рая на невежеството в който познанието е малко, но и въпросите са малко. На на входа му, вече стои Архангел с огнен меч.
Моят път е единствено напред и нагоре. Само по проекцията на спиралата мога да се върна пак в същата точка.
Но мога да посещавам лекции в Академията на Неуките като слушател и да черпя истина от неуките, чието съзнание не е замъглено със знания, идеи, учения, доктрини, концепции, образи, скруполи, амбиции, мечти, представи, предразсъдъци, алгоритми, логизми и силогизми, чието сърце спи невинен сън и не е изкушено в лукавия свят на желанията. Този който не търси няма как да се заблуди. Може да се заблуди само този, който търси. Но и може да намери, само този, който търси. Ще се отвори на този, който чука(!?).
Е, кой чука пак!? Някой учен на вратата на Академията на Неуките ли? Ремонт ли има в съседния блог/к, че някой майстор чука. Някой се чукат ли. Бе какво е това чукане, бе! Ай стига с това чукане, че ми писна.
ОтговорИзтриване..страхотно ги редиш тези думи, ..явно ти идва отвътре, ..но едно ми е интересно има ли летящи риби или това е някакъв монтаж ?!
ОтговорИзтриванеРазбрах защо фамилията е Масларов. :)
ОтговорИзтриванеА иначе, щом има летящи хора, защо да няма и летящи риби?
Прекрасно стихотворение!!!
ОтговорИзтриванепознати образи...
ОтговорИзтриванехубаво стихотворение
Москва
Къде се изгуби, Москва?
ОтговорИзтриванеНе съм се губила, но се търся))
ОтговорИзтриванеМосква