Изображение: тукНе са от тук и гледат надалече,
очите си отворили навътре.
И всеки миг от кратката им вечност
е цял живот, преброден с тихи стъпки.
Докосват с длани нощната обител
на светлите си сънища наяве.
Оставят глътка вино недопито
за някой закъснял от път приятел.
Понякога поемат мълчаливо
към други светове отвъд звездите.
Но няма как сълзите си да скрият,
ако за връщане от там ги питам.
Танцуват с изгрева, преди да съмне,
с крила от верен вятър, нестинари.
Когато лъч любов от тях си тръгне,
нозете им премръзнали изгарят.
oooo
ОтговорИзтриванеи картината е невероятна !!!
това око
и устни
и силует на звяр, но обуздан
и пламнало лице в червено с приведен поглед
форми на жена
и сипеща жарава
...
има ли го всичкото това или
моята фантазия ми прави номера?
Щом го има във фантазията ти, Вили, значи то съществува. :)
ОтговорИзтриванеКаквото и да кажа, няма да съответства на усещането. Това май е и най-голямата магия на изкуството... Както под "думичките" от ноктюрните на Шопен, ти се иска да протегнеш ръка нагоре и да хванеш материята на извиращия от теб хаос от красиви несбъднатости, така и след стихотворението ти вдигам ръце, за да се предам на тихия си възторг :)
ОтговорИзтриванеА в личен план, ще се опитам да поема силния ти презбалкански сервис и, ако ми разрешиш, да напиша песен. Макар че твоето стихотворение си носи музиката вътре, като глътка отлежало вино, оставена от приятел.
Ей, ама аз съм ставал за сценарист на сапунки, бе! Извинявай за глупостите, ама наистина не знам какво по-смислено да кажа :)))
Поздравявам те, приятелю!
Не знам защо се присетих за едно изказване на Буда:
ОтговорИзтриване"Да държиш гняв в себе си е като да държиш горещ въглен в сърцето си с намерението да го хвърлиш по друг"
...
иначе... кинезистично усещам този стих
:)
Нестинарството е много краси, същевременно мистично.. :)
ОтговорИзтриванеВалери, благодаря ти от сърце!
ОтговорИзтриванеСветле, интересна асоциация, как ти хрумна? :)
ОтговорИзтриване