Анатомия на завистта

Имаш си устни грапави.
Имаш си вени сини.
Гласни струни, прегракнали
в бесен гняв от безсилие.

Имаш ръце стопръсти,
стиснали многогърлия.
Ти и Христос на кръста
разпна. И камък хвърли.

Някой ден аутопсия
някой на теб ще прави.
Пътят през тебе мост ли е
в страстните земни нрави?

Или е тайно вглеждане
в моето едносърдие?
(Скалпел скърца и реже
нечие прясно гърло).

А по-надолу – във времето –
щом ти отворят ребрата,
няма сърце да намерят –
само от жлъчка екстракта.

Тичай с краченца каменни.
Мачкай с железни ботуши.
Аз и не бягам – рано е
днес да ме изтърбушваш.