Отъпквал пътеки, пространства и време,
преборвал се с огън, мечти и обиди,
написвал те с въглен, рисувал те с креда,
през себе си пътник – къде да отиде?
Седи и те чака, не знаеш за него.
Отъпкваш пътеки, пространства и време.
Написваш друг с въглен, рисуваш го с креда.
И вярваш, че себе си днес ще намериш.
Той, пътникът, знае, че няма напускане
през тънките граници на вселените.
И вярва в отвъдното – там ще се спускат
завесите дрипави в сляпо прозрение.
Седи и те чака, а знаеш за него.
Преборваш се с огън, мечти и обиди.
За себе си плачеш, през себе си гледаш.
През себе си пътник – къде ще отидеш?
Нещо истинско в днешният ден...Благодаря!!!
ОтговорИзтриване''Вечен стремеж,светло начало,
самота тъжна,в която сме цяло."
milone
Аз съм този, който има за какво да ти благодари...
ОтговорИзтриванеМного ми хареса, като въгленче жегва. Поздрав!
ОтговорИзтриванеВодна лилия не се плаши от въгленчета :)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти,
поздрави и от мен! :)
Не можем да се надскочим, нито да избягаме от себе си.
ОтговорИзтриванеПоздрави за стихотворението.
:)
Благодаря, Елеонора! :)
ОтговорИзтриване