25 октомври 2010

Преди да изгорим




Преди да изгорим, опашката на слънцето ще хванем.
Ще стъпим върху облак и птици ще рисуваме до мръкнало.
И с шепа спомени ще пълним сладководни океани.
През гърло на вулкан ще слизаме в дълбокото на мъката.

Преди да изгорим, ще пием радост от узрели ягоди.
Ще люшкаме децата си в градинките на спрялото ни време.
Ще молим друг живот, преди от себе си да сме избягали.
Ще капят капки кръв върху ефирните пастелни акварели.

Преди да изгорим, ще можем да убием любовта си.
Ще търсим възкресения по чуждите изстинали планети.
Ще сбираме трохите по паркове от врабчовите маси.
А вечерта като светулки в къщите на слепите ще светим.

Преди да изгорим, ще вържем свободата си за стреме.
И с дивите коне по пустите полета ще препускаме.
Дали по този път е трябвало отдавна да поемем –
ще ми подскаже въгленчето по безмълвните ти устни.


6 коментара:

  1. "Преди да изгорим..."
    Аплодисменти!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. П Р Е К Р А С Н О !!!

    благодаря ти, че го сподели! :)))

    ОтговорИзтриване
  3. лошото идва докато горим и след като изгорим, иначе много красиво написано, поздрави !

    ОтговорИзтриване
  4. Много смисъл има в този текст. На някои им идва отвътре да леят слова :)

    ОтговорИзтриване
  5. На Борис Христов ми напомняш. От него ми се плаче и така ми се усмихва!
    Не пускай своята четка! Рисувай, рисувай, рисувай...

    ОтговорИзтриване