20 октомври 2010

Пилигрими

Изображение: тук

Измамно боли красотата на формите,
пълни с празен мираж, тъй далече от къщите.
Когато кръжим по пустинните орбити,
всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане.

Не знаем къде и кога ще замръкваме,
нито ден ли е днес, нито утре ще съмне ли.
С дълбоки игли си пришиваме кръпките,
в плитък пясък, до кръв и до гуша затънали.

И търсим любов посред сринати камъни,
дълго, колкото сън, кратко, колкото раждане.
Такъв ни е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана.

7 коментара:

  1. но това странстване не може да ни омръзне
    и е хубаво, нали :)
    еол

    ОтговорИзтриване
  2. еол, както се казва тогава, когато не може да се отговори: това е много хубав въпрос... :)))

    ОтговорИзтриване
  3. много е хубаво стихотворението, пожелавам Ви още и още вдъхновение

    ОтговорИзтриване
  4. забравих да се подпиша - eli yan

    ОтговорИзтриване
  5. Щом ни води Звезда..въпрост на чест е да извървим Пътя !!!Поздрав :)))
    milone

    ОтговорИзтриване