Изображение: тукИзмамно боли красотата на формите,
пълни с празен мираж, тъй далече от къщите.
Когато кръжим по пустинните орбити,
всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане.
И търсим любов посред сринати камъни,
кратко, колкото сън, дълго, колкото раждане.
Такъв ни е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана.
но това странстване не може да ни омръзне
ОтговорИзтриванеи е хубаво, нали :)
еол
еол, както се казва тогава, когато не може да се отговори: това е много хубав въпрос... :)))
ОтговорИзтриванемного е хубаво стихотворението, пожелавам Ви още и още вдъхновение
ОтговорИзтриванезабравих да се подпиша - eli yan
ОтговорИзтриванеблагодаря, eli yan :)
ОтговорИзтриванеЩом ни води Звезда..въпрост на чест е да извървим Пътя !!!Поздрав :)))
ОтговорИзтриванеmilone
Поздрави и от мен, milone! :)
ОтговорИзтриване