08 октомври 2010

Мъртви думи



Зелената река изтече.
Червената се къпе в злато.
Големите кафяви мечки
предъвкват корена на лятото.

А плъховете анонимно
във времето на зряла чума
разкъсват мършавото виме
на мъртвите отдавна думи.

Човеци с романтични маски –
площадни есенни смешници –
продават тук народовластие
срещу отрязани езици.

Какво да кажа мълчаливо
на впрегнатите във хомота?
Да емигрираме в Браила!
И после да убием Ботев!

27 коментара:

  1. Плам,
    с телепатията да не би да ни е лошо?
    :)
    ... ако успеем и от материалното телесно състояние да преминем /но стабилно да се закрепим/ единствено на духовно такова...
    няма да има значение къде се намираме, стига да продължим да се откриваме, обаче...
    бездумието в прегръдка, но не притискаща задушаващо, а топлеща и мъркаща, е нирвана :)

    п.с.
    звучиш армагедонно...

    ОтговорИзтриване
  2. @ ekaterina vitkova

    Благодаря ти за прочита!

    ОтговорИзтриване
  3. Светле, караш ме да се чудя кое да избера между телепатията и нирваната. Не може ли и двете? :)
    Макар че, ако съм в нирвана, няма да ми е до телепатия. :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Извън решенията в телепатията и приятното бездумие на нирвана,
    проблема, който слагаш на масата, ме тормози и мен.

    Обезценяването на думата.
    Все повече наблюдавам използването на словото като добре опакован, безсъдържателен продукт за средство за масово повлияване. На фона на това, думата губи тежест и значение.

    Преди години думата е значела много. Дадената дума е скрепявала и разтурвала съюзи от общочовешко значение.
    Думата е случвала светове.
    Във времената, в които думата е била почитана, са съществували понятия като чест, достойнство, самоотверженост, лоялност, преданост, почит, благородство, святост...
    Днес, почти не останаха хора, които могат да дефинират тези понятия, съответно скоро, следващите поколения, няма въобще да знаят, че тези понятия са съществували, пък камо ли какво съдържание се крие зад тях.
    В този дух, все повече няма да има значение кой какво казва.
    Ако хората все по-малко застават зад думата, все по-малко доверие ще имаме един на друг...

    Ей тия и много други мисли ме въртят...

    Не знам... все повече губя критерии... само мен ли ме притесняват тия неща, дали не се превръщам в изкукала лелка... или наистина си има проблем....

    ОтговорИзтриване
  5. Лапичките - на стената,
    с древна проба на плача.
    Истината - под краката,
    на съпалото крепя.
    Смешката терапевтична
    от рефлексотерапевт,
    носи истина езическа
    в християнския завет.
    Кой ли иска да измие
    изранените нозе,
    и на кръст да го разпънат
    просветените свине.

    анонимен ... плъх :)))

    ОтговорИзтриване
  6. анонимен... плъх, можеш ли да си представиш, че аз искам това? :) да измия изранените нозе и да ме разпънат свинете?...
    не, шегувам се, те отдавна са ме разпънали. :)
    ама не като светец, ами като грешник.
    и се чудя кой дава това право на въпросните свине. да разпъват... да окачват на куки и кръстове... кой ги е помазал приживе?...
    не... пак се шегувам. не е важно кой е Той. има значение това, че те се изживяват като негови наместници. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Светле, ако ти си изкукала лелка, аз съм изкукал чичко.

    Изкукалите нямат право да живеят, понеже те сами са си изкукали. Преди пожеланата от тях самите смърт, имат право да кажат няколко думи. Имат право никой да не ги чуе.
    Абе, имат права, едни такива, човешки.
    хе - хеее, те толкова дълго са се крили в измишльотини, че са забравили кое е дупка и кое е небе. :)
    ама... нали още съществуваме?

    ОтговорИзтриване
  8. абе Пламка, абе Светланко... недейте така да ме стряскате бе!
    Ааааа, кви свине, кво разпъване, кви пет лева!? Пийте си кукумицина по 100-200 грама на вечер, от време на време по половин тънка цигарка... то ясно, че поетът е барометър, лакмус на времето си, че е меланхоликът... вариото... ама недейте така апокалиптично бе, да не идвам с дамаджаната на профилактика, ей!!!
    :))))

    ОтговорИзтриване
  9. Илийка, донесеш ли дамаджаната, всякаква профилактика ще свърши, братче. И ще се почне по същество.
    Светланка само не знам какво ще каже. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Илиьо бре,
    стига ме разсмива, че ме вадиш от образ :)))) Тъкмо рецитирах "речта на патетичната изкукала лелка"! и ти пристигаш с пешкир потопен в ледена вода, за да ми разхладиш челото.
    Много ти благодаря и за греяната ракийка!
    Ха наздраве дружина!

    Бочев, тая сбирка с дамаджаните на коя територия ще я сторим?

    ОтговорИзтриване
  11. Светле, какво ще кажеш за ротационния принцип? Та сбирката (и дамаджаната) да не е сал една :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Много хубаво! Но звучи отчайващо и апокалиптично:(
    Дали наистина поетите са барометъра на времето?!... Ако е така - не ни чака нищо хубаво, макар, че плъховете са доста интелигентни същества...
    БоТев и БоЧев - да ги убием ли?!...

    ОтговорИзтриване
  13. Ванка, ако може с камъни, че с куршум е доста интелигентно и безболезнено. :)

    ОтговорИзтриване
  14. Пламене, секна ми дъха. Какво да коментирам...
    Сещам се само за едно мое старо стихотворение, малко по-малко апокалиптично:))) Давам си сметка, че като поезия моето е доста по-надолу, почти е под земята... Сатирата е недоловима от първите пет чувства, пък шестото - пияно... Пък и с него няма да убия Ботев. Най-много да разсмея Рембо.
    Валери


    Черни ръкавици

    Една жена със черни ръкавици
    преплува нощната река
    от думите на зли езици.
    И стигна Бялата Стена.

    От мрамор беше тя - Стена!
    И нямаше ни дума, нито звук,
    ни знак за връщане назад -
    безумие от камък и от студ!

    Изхлузените черни ръкавици
    попаднаха в емулсия от мириси
    на сетен миг, на непредписан лек,
    на дим от незатихващ послеслов
    за път, за реквием и... за човек.

    Гнездо си свиха в тях колибри.
    Лалугер ги напълни със просо.
    Куче пъхна кокал, котка - риба.

    И всичко беше просто и красиво.
    Жената се пренасяше щастлива
    към следващия епизод от вечността,
    като трева, ухаеща на опиум...

    ОтговорИзтриване
  15. АПОКАЛИПТИКВЕНСКО
    от Валери-тиквенов

    Последна изповед на една зелена тиква

    Както ми хрумва, че толкоз зреене стига,
    така и зелен си напускам бостана.
    И по Първи закон на Зелената физика
    се търкулвам нагоре - в балкана.

    На върха ме очакват в ресторант за преяли,
    над изгледа, вързан с канапче.
    Но там пишат ми двойка - по скалата
    десетобална на майстор готвача.

    Докато ядно ме кълцат за тиквеник,
    си спомням грехове непоправени.
    Но в пещта акълът последен увира.
    Пък, прошките - яли ги дяволи.

    И в най-сетните семки, най-умните -
    на готварската фурна в устата,
    надежди последни изпушват. И лумва
    националният флаг на Бостания.

    А бях тиква в целомъдрена цялост.
    И можех да стана каляска...
    Да имаше кой да ме чака до зрялост -
    било то приятел или Пепеляшка...

    ОтговорИзтриване
  16. Ми то на портата на Бостания пише същото, каквото Данте беше написал на една друга порта... :)

    ОтговорИзтриване
  17. Пепеляшки не знам дали са останали сред принцесите. Виж, приятели все още вярвам, че се намират. :)

    ОтговорИзтриване
  18. "Inferno", "Cinderella" и "Friends"... - не ми се връзват в текст за една и съща площадна песен... Може да станат три различни... Бостанни... :)))
    Иначе си мечтая и аз да изпия една небесна ракия с Всевишния... Ама съм ти приятел и не мога да ти открадна маргаритите!... Така че ще си карам анонимно на дяволска водка! :)))
    Наздраве!
    Филибетовен

    ОтговорИзтриване
  19. Лелееее!Колко философски казано!Много красиво-да.Сега като сравнява моите стихове с тези си мисля,че може би са прекалено посни и за нищо не стават.
    Няма нищо може би някога и аз ще напиша нещо наистина добро-надявам се.....

    ОтговорИзтриване
  20. А къде могат да бъдат прочетени твоите стихове?...

    ОтговорИзтриване
  21. Много са хубави стиховете ти. Поздравявам те за което.

    ОтговорИзтриване