28 септември 2010

Климати



Отива си последната любов.
След нея тръгва циганското лято.
И с котката, безшумно, по пантофки,
ще търсят дом, нагоре от земята.

Оставиха накъсани криле.
Оставиха сълзи от смях и болка.
Дали след тях оставиха небе?...
Какво пък? И какво пък толкова?...

Нали и зимата от страх е южна?
Нали и климатът обича изневери?
Кълвачите умират да ги слушат,
когато чукат, червей да намерят.

22 септември 2010

Talpa levantis



няколко дни
преди последния
виждаш
че си била обичана
няколко дни

виждаш
че си живяла
няколко дни
виждаш
че не си сляпа

тогава
е късно за поглед
а още по-късно
за връщане

няколко дни
преди последния
мислиш
ех да имаше слънце

бог неслучайно
зашива клепачите
на къртиците


17 септември 2010

Цвете, рисувано с камък

The Sky is the limit Painting by Elena Shideler

Не видях това цвете, нарисувано с камък.
(Върху сивите плочки тъкмо бе заваляло).
И го стъпках с обувки, за някъде тръгнали.
Детски вик ме накара да спра, да се върна и…

Да ме пита хлапето с най-добрите очички:
Ти, дете ли си още или някакъв чичко?
Светъл гръм в този миг ни разцепи небетата.
То пое към безкрая, аз към къщи закретах…

13 септември 2010

Белият кон



С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.

Той не вие по луди луни.
Както бедните вързани кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.

Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.