30 март 2010

Лястовица



Забързана към своя светъл север,
очите си обърнала на юг,
ще кацне върху теб и върху мене
и ще превърне в песен всеки звук.

Тук лястовицата ще свие пролет
в две пожълтели есенни сърца.
Знам, няма да е бяла, но я моля
да ги попита – бяхте ли деца?...



28 март 2010

30 сребърника

Изображение: Paul Klee


Епилирах си мечтите –
да се сбъдват гладко.
Но избягаха и трите
с някакъв косматко.

Нарисувах си четвърта –
да ме топли нощем.
Тя пък глобуса завърта
все в посока “още”.

Тука има нещо гнило
(някой Шекспир рече).
Колкото и уродлива,
петата не пречи.

Шестата продажна светло
вече се усмихва.
Седмата е ниска летва.
Осмата – без лихва.

Златна рибка съм, ей, бабо!
Пожелай си нещо!
Искам да ме хванеш само.
И паница леща.



18 март 2010

Подобия



Разтегливите разстояния
късат нишките
на онова,
което овърза бора за слънцето.

Да се спукаш от смях…

Моят учител ми казваше,
че сме хора.
Ако станем човеци,
Бог ще се гръмне.

Никой не обича подобията.



15 март 2010

Проходимост



Ще си наложа да те няма. С разум.
И сънищата си ще забранявам.
Кутия е домът ми. Вече празна.
Летя в междупланетната си яма.

Дали си тук и там? Дали те има? –
Не знам. Но преживяното се срути.
Телата без души са проходими
по всички набелязани маршрути.




12 март 2010

Свобода



Бяла съм, бяла, юначе.
Зима е, зима отколе.
В нея Апостолът крачи.
Там към въжето – нагоре.

Лято е, лято простенва.
Ботев от него си тръгна.
Време е, още е време
други да плащат надълго.

Поп Богомил се разпопи.
Пролет е, пролет разцъфва.
Кой ти измисля потопи?
Ной или някакъв влъхва?

Есен е, есен, юначе.
Бяла съм, колкото злато.
Ти ме продаде. Не плача.
Чуждата кръв бе пролята.



09 март 2010

Врачка



Тя ми разказа своята версия
за случилото се с мен.
Тръгна от Ловеч, мина през Персия –
и ми преряза вените.

А трябваше само да се обърне –
да види, че ти си тук.
По калдъръма на старо Търново
сред просветления звук.

Колко ми трябваше там да бъда –
някакъв друг мой живот?
Ех, необмислен е този гъдел,
пред прага ти да се кротна.

И да попитам с очи от бисери:
“Кой ще ни раздели?”
Врачката каза, че те измислям.
А от измислиците боли.



07 март 2010

Към един божествен

Днес ми гостува Елена Денева.
Други нейни стихове може да прочетете тук



Ще замълча с онова мълчание
на вкаменено полубезвремие-
някакво вечностно състояние
(родено от временно настроение.)

Ще те оставя да бъдеш божествен,
да сътворяваш дъга и тъга.
Еретично ще те забравя сетне
(никой не знае кога..)

Ще си замина преди да си казал:
"Нека да бъде мрак!"...
Ще си наложа да те намразя
(никой не знае как..)

Кулата падна. На моя език
не можеш да се преведеш.
Някой друг някъде ще ме повика.
(никой не знае къде..)

Ще разбеснееш във себе си сините
спокойни и мъдри води.
Гълъби с клончета от маслини
ще западат с червени гърди.

Малко ще трае това. Вразумен,
ще си измислиш Ной.
Някой изпрати пороя след мен
(никой не знае кой..)

Твоята гордост събирам в кивот.
Чакам да спре да вали.
Дали има някъде слънчев живот?
(Никой не знае дали..)



05 март 2010

Конник

Изображение: тук


С вечерния тоалет
и черните си коси
вземи ме със самолет
в небето, където си.

В гнездото на залеза
от шарени облаци
не питай сама ли си
сред толкова конници.



01 март 2010

Пеперуди

Изображение: тук


През нощта уморената крушка
пръска мрака на жълти парчета.
По ъглите хлебарки се вслушват
в глас на котка, отдавна прочетен.

Няма минало, още несгазено.
Няма бъдеще, още невзето.
Затова с теб към изгрева лазим
през прозореца сив на мазето.

А когато свободни отлитнем
в друго време и с други надежди –
ще залепнем за медена питка
сред небето, в което се вглеждахме…