Моя бяла и неоплакана,
моя рошава незабравка.
Късат възлите (в хор от грак)
на черните си забрадки
гарги в празнично сборище.
От авгиевите обори – смрад –
тежка смрад ги души.
Помниш ли
пеперуденото си детство?
Рано художникът луд
те нарисува различна.
Късно е да се лети
над портите на безличното.
Не умирай днес, бяла рано.
Рано е…
А как ли се плува в Алфей и Пеней
с криле?
И как Херкулес не е твоят Спасител?
Посрещаше слънцето (утре пак ще изгрее).
Дай му бялата си душа.
То – няма да иска откуп.
То ще направи облаци
от застоялото блато в окопите.
То ще превърне в гробница
всяка крепост.
Не е утопия,
моя бяла незабравима.
Искам да те открадна.
Не умирай днес.
Рано е.
без дъх...полета на мисълта те прави...другото го знаеш...пътят на дарбата...
ОтговорИзтриванеmilone
Това беше някакъв мой "философственически" експеримент, milone.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че не си го намерила за безнадеждно неуспешен. :)
Благодаря ти
:)))посланието на деня...експериментирай:)))
ОтговорИзтриванеmilone
Великолепен стих...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Лора :)
ОтговорИзтриванеДумите докоснаха душата ...а тя на разума даде знак, че белият лист не трябва да накъсвам на парчета, а върху него с кротост луда да споделя и да разкажа ....
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за отзива, Neizi!
ОтговорИзтриванеИ добре дошла! :)
Като летена над сивотата която ни обгражда!!!
ОтговорИзтриванеА доколко ние самите позволяваме на сивотата да ни обгражда?
ОтговорИзтриване