07 юли 2009

Пътник


Отъпквал пътеки, пространства и време,
преборвал се с огън, мечти и обиди,
написвал те с въглен, рисувал те с креда,
през себе си пътник – къде да отиде?

Седи и те чака, не знаеш за него.
Отъпкваш пътеки, пространства и време.
Написваш друг с въглен, рисуваш го с креда.
И вярваш, че себе си днес ще намериш.

Той, пътникът, знае, че няма напускане
през тънките граници на вселените.
И вярва в отвъдното – там ще се спускат
завесите дрипави в сляпо прозрение.

Седи и те чака, а знаеш за него.
Преборваш се с огън, мечти и обиди.
За себе си плачеш, през себе си гледаш.
През себе си пътник – къде ще отидеш?


6 коментара:

  1. Анонимен7 юли 2009 г., 14:05

    Нещо истинско в днешният ден...Благодаря!!!
    ''Вечен стремеж,светло начало,
    самота тъжна,в която сме цяло."
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Аз съм този, който има за какво да ти благодари...

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми хареса, като въгленче жегва. Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  4. Водна лилия не се плаши от въгленчета :)))
    Благодаря ти,
    поздрави и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не можем да се надскочим, нито да избягаме от себе си.
    Поздрави за стихотворението.
    :)

    ОтговорИзтриване