08 юли 2009

Бяла врана

This picture was published here with the kind permission of the author - artist Nils Brazzola http://nbrazzola.com/

Моя бяла и неоплакана,
моя рошава незабравка.

Късат възлите (в хор от грак)
на черните си забрадки
гарги в празнично сборище.
От авгиевите обори – смрад –
тежка смрад ги души.
Помниш ли
пеперуденото си детство?
Рано художникът луд
те нарисува различна.
Късно е да се лети
над портите на безличното.

Не умирай днес, бяла рано.
Рано е…

А как ли се плува в Алфей и Пеней
с криле?
И как Херкулес не е твоят Спасител?

Посрещаше слънцето (утре пак ще изгрее).
Дай му бялата си душа.
То – няма да иска откуп.
То ще направи облаци
от застоялото блато в окопите.
То ще превърне в гробница
всяка крепост.

Не е утопия,
моя бяла незабравима.
Искам да те открадна.
Не умирай днес.
Рано е.


9 коментара:

  1. Анонимен8 юли 2009 г., 23:31

    без дъх...полета на мисълта те прави...другото го знаеш...пътят на дарбата...
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Това беше някакъв мой "философственически" експеримент, milone.
    Радвам се, че не си го намерила за безнадеждно неуспешен. :)
    Благодаря ти

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен9 юли 2009 г., 5:38

    :)))посланието на деня...експериментирай:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. Думите докоснаха душата ...а тя на разума даде знак, че белият лист не трябва да накъсвам на парчета, а върху него с кротост луда да споделя и да разкажа ....

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти за отзива, Neizi!
    И добре дошла! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Женина Богданова21 юли 2009 г., 11:57

    Като летена над сивотата която ни обгражда!!!

    ОтговорИзтриване
  7. А доколко ние самите позволяваме на сивотата да ни обгражда?

    ОтговорИзтриване